Депутатите дават нови правомощия на инспекцията по труда, въпреки че е ясно, че тя няма необходимия капацитет
Въпреки че законовите промени за разрешаване на проблема със забавените заплати се обсъждат от април, вчера в последния момент в социалната комисия бяха приети на второ четене текстове, с които се
вменяват нови правомощия на Главна инспекция по труда. Тя вече ще може да иска от съда да започне процедура за несъстоятелност на работодателите, ако са забавили заплатите на поне 1/3 от
служителите си за повече от два месеца. Това би позволило на работниците, които имат да вземат заплати, да поискат средства от фонда за гарантиране на вземанията. В момента служителите нямат това
право, ако не е започнала процедурата по несъстоятелност, пише в. Сега.
Сега няма институция, която да може да поиска от съда подобна процедура заради забавени заплати. НАП може да инициира производство в несъстоятелност само за фирми с публични задължения. Омбудсманът
Мая Манолова искаше всички институции да могат да искат подобна процедура - освен ГИТ и министрите, ръководителите на други ведомства, както и местните органи на държавно управление. Съветът по
законодателството към парламента обаче категорично отхвърля тази идея, защото според юристи "за вземания, които нямат търговски характер, тази възможност ще създаде опасност за гражданския оборот".
Съветът подкрепи тези правомощия да се съсредоточат само в ГИТ и смята, че тя разполага с достатъчно информация дали дадена фирма е неплатежоспособна. "От друга страна, обстоятелството, че активно
легитимиран ще бъде само един, и то специализиран държавен контролен орган, само по себе си е гаранция срещу злоупотреба с процесуалното право да се иска образуване и откриване на производство по
несъстоятелност", пише в становището на съвета, оглавяван от Огнян Герджиков.
Промяната за новите правомощия на ГИТ е в търговския закон, но минава с промени в Кодекса на труда. Депутатите половин година не можаха да решат коя институция да бъде натоварена с новите
задължения - имаше предложение това да са НОИ, НАП, а омбудсманът Мая Манолова дори предложи тя да пише молбите до съда. В крайна сметка едва на второ четене в комисията се появи предложението
институцията да е ГИТ. За да може институцията да се подготви, това правомощие ще влезе в сила от средата на 2018 г. и това разгневи Манолова.
"Прецакахме ГИТ да вади горещия картоф", обобщи Георги Гьоков (БСП), който обаче бе против отлагането на новите дейности и призова управляващите да им дадат щат още от януари. "Нагърбваме
инспекцията със сериозна нова дейност. Тя не разполага с необходимия ресурс, с екип от юристи", коментира Светлана Ангелова от ГЕРБ. Социалният министър Бисер Петков обясни, че принципно са
съгласни с новите функции на инспекцията, но категорично подкрепи отлагането им. "Разходите по тези съдебни производства ще са за сметка на ГИТ. За да изпълнява тези нови, неприсъщи функции,
инспекцията има нужда от персонал с различни умения. Става дума за подготовката на доказателства, с които ще бъде подкрепен искът пред съда", коментира Петков. В същото време никой не каза дали
инспекцията ще получи по-висок бюджет и не е ясно как ще си позволи да наеме новите служители. Още повече че разходите по искането на производството ще са за сметка на бюджета на ГИТ - ако съдът не
обяви съответната фирма в несъстоятелност, таксите остават за сметка на инспекцията. Не е изключено това да е поредната законова поправка, която няма да проработи.
"Лошата новина е, че около 5 хил. работници, работили за фалирали компании като "Макс Телеком" и "Пикадили", няма да могат да си получат заработеното от фонда за гарантиране на вземанията при фалит
на предприятия заради комфорта на чиновниците от инспекцията по труда. Действието на закона беше отложено за 1 юли следващата година, а до тогава 12-месечният срок, в който работниците могат да си
поискат заработените и неплатени суми, ще бъде изтекъл", обясни Манолова. Според омбудсмана заради бездушието на депутатите и социалния министър "българските граждани с неплатени заплати никога
няма да ги получат". Заради това Манолова ще иска среща с лидерите на парламентарните групи и парламентарното ръководство. "До този момент всичките ни разговори не дадоха резултат. Работя по
законопроекта за неизплатените заплати от началото на годината. Внесен е през април в парламента. Трябваха 11 месеца на депутатите, за да отрежат накрая надеждите на хората да си получат
справедливо и с честен труд заработените пари", допълни Манолова.
ОЩЕ
Във фонда за гарантиране на вземанията има натрупани 250 млн. лв. С промените и бивши служители на фалирали фирми, за които е започнало да тече производството по несъстоятелност, ще могат да
поискат пари от фонда до 12 месеца, след като са напуснали. В момента този срок е три месеца. С други промени работниците ще имат "бърза писта" за получаване на изпълнителен лист от съда, ако
работодателят им дължи заплати и обезщетения. Инспекцията по труда пък получава по-големи правомощия в още една посока - ще може да контролира и при вече прекратено трудово правоотношение на
служителите, а не само докато има действащо. Фирми, които имат задължения за заплати, няма да могат да участват в обществени поръчки. Работодателят ще е длъжен да изплати всичко дължимо на
служителите си до един месец след прекратяване на трудовите им договори.
