Прогнозите са за 35% увеличение на фирмената несъстоятелност в глобален мащаб и домино ефект след пандемията
По последни данни през 2021 г. в България се очаква 21% ръст на фалитите, в сравнение с 2019 г. Последствията върху компаниите и увеличението на фалитите ще бъдат подобни на тези от 2009 г., като
основната разлика е, че COVID-19 засяга много повече държави. Рискът от фалити покрива почти всички сектори, като е особено осезаем при транспорта, автомобилостроенето, туризма и луксозните стоки.
Изключение правят само фармацията и ИТ, където има по-голяма стабилност.
Анализите сочат, че ако през 2019г. бизнесът е чакал средно 60 дни, за да получи плащане по реализирана сделка, то през 2020г. се очаква да се стигне до 66 дни, а през 2021г. – до 68 дни. Това е
срокът, в който имаме блокиране на оборотния капитал. Необходимо е бизнесът да задели много повече ресурс за оборотни средства вместо да ги насочи към инвестиции, модернизация, развитие на нови
продукти, експанзия и т.н.
Дългите забавяния нa плащанията или големият брой клиенти, ĸoитo нe плащат навреме могат дa доведат дo несъстоятелност нa ĸoмпaниитe. Прогнозите са за 35% увеличение на фирмената несъстоятелност в
глобален мащаб и домино ефект след пандемията.
Според адв. Иван Гемков, "от юридическа гледна точка разликата с 2009 г. е в това, че при първата криза дружествата разполагаха с повече имущество. Тогава съдебните производства бяха насочени повече към събирания на вземания. Сега имуществото с което разполагат длъжниците е значително по-малко и се наблюдава повече образувани производства по несъстоятелност. Това производство е за предпочитане от кредиторите към момента, когато длъжника юридическо лице няма имущество, но в предходни периоди е имал такова. Първоначалната такса в случая е само 250 лв, а не 4% върху материалния интерес (стойността на вземането), която в някои случай достига до десетки хиляди левове."
До 31 март 2021 г. беше удължен временния мораториуми върху кредитите. Експерти посочват, че това предоставя известно облекчение, но то ще е краткотрайно. Облекчението всъщност може да се окаже привидно, защото мораториум означава отлагане, a не опрощаване. По време на отлагането, върху отложеното задължение продължават да се начисляват лихви съгласно договора за кредит.
"Този факт остана не достатъчно изяснен и хората не разбраха, че след гратисния период задължението към банката става по-високо от първоначалната сума по погасителния план. – разяснява адв. Гемков – Например при кредит в размер на 100 000 лв. за 20 години, лихвите ще са около 33 000 лв. След отлагането с шест месеца лихвата ще набъбне с около 1500 лв. Това означава, че за същия кредит в края на периода ще платите 133 000лв., ако не сте го отсрочили и 134 500 лв. ако сте го отсрочили."
Към настоящия момент банките не отчитат голяма част от необслужваните кредити като такива и реално не може да се направи оценка на ситуацията. През април 2021 г. ще може реално да се видят
последиците от кредитната ваканция и размера нa необслужваните ĸpeдити. Започва ли нова вълна от междуфирмена задлъжнялост, която да доведе до масови фалити на компании и планина от необслужвани
кредити на физически лица? Дано не се окаже наистина, че мярката е бомба със закъснител, както я наричат някои анализатори.
При събиране на просрочените вземания в резултат на пандемията е важно да бъде потърсена навременна правна помощ. "Ние съветваме кредиторите да бъдат активната страна и да предприемат всички
необходими действия за събиране на вземанията си", допълни адв. Иван Гемков.
Дали делото ще е по т.нар. заповедно производство, по общия исков ред или за производство по несъстоятелност, това ще се реши съобразно характерните особености на всеки конкретен казус и да се
избере най-подходящото производство за всеки отделен кредитор.
