Към съществуващите основни причини за високата смъртност, през 2020 г. се отчита и смъртността по причина COVID-19
Със свое Решение Министерският съвет прие за сведение Годишния доклад за 2020 г. за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия 2020. Документът представя
състоянието и тенденциите в динамиката на основните показатели, характеризиращи общественото здраве. Продължава тенденцията за намаление на детската смъртност, като през 2020 г. се отбелязва
най-ниското ниво в история на демографската статистика в България - 5.1 на 1 000 живородени деца (при 5.6 през 2019 г.). Благоприятни тенденции се установяват и по отношение показателите за
неонатална и постнеонатална детска смъртност, които също намаляват. През 2020 г. се отчита намаление в заболеваемостта от злокачествени новообразувания (399.3 на 100 хил., спрямо 434.9 на 100 хил.
за 2019 г.). Най-висока е заболеваемостта от рак на храносмилателните органи (94.6 на 100 хил.), рак на млечната жлеза при жените (84.6 на 100 хил.) и рак на мъжките полови органи (76 на 100 хил.).
България все още е с много по-ниски стойности по този показател в сравнение със страните от ЕС, където заболяемостта от злокачествени новообразувания е средно 572.9 на 100 хил.
Продължават негативните промени във възрастовата структура на населението и демографското остаряване - проблем, характерен и за другите държави членки на ЕС. Запазва се тенденцията за намаляване на
раждаемостта - коефициентът на общата раждаемост е 8.5 на 1000, при 8.8 за 2019 г., като показателят се доближава до нивото в повечето европейски страни (9.1 на 1000). България продължава да е с
висок коефициентът на общата смъртност, който през 2020 г. е 18 на 1 000 души, при среден показател за ЕС 11.6 на 1000. Към съществуващите основни причини за високата смъртност, през 2020 г. се
отчита и смъртността по причина COVID-19.
В доклада са представени и дейностите по опазване на общественото здраве, държавния здравен контрол и изпълнението на имунизационния календар. Разгледани са рисковите фактори тютюнопушене, употреба
на алкохол, нездравословно хранене и намалена двигателна активност, обвързани със заболеваемостта и смъртността от хронични незаразни болести. Представени са данни за финансирането на здравните
дейности, човешките ресурси в системата, дейността на лечебните заведения, фармацевтичния сектор и лекарствената политика.
В доклада е представен и отчет за изпълнението на Национална здравна стратегия 2020.
