Икономическото възстановяване на ЕС не се отразява върху заплащането на работниците
България, Полша и Германия са единствените държави в ЕС, в които средният темп на реално увеличение на заплатите през периода 2009-2016 година, е по-висок от този спрямо 2001-2008 година. Това сочи проучване на Европейския синдикален институт и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП), съобщиха от КНСБ.
През последните 7 години реалните заплати (изчислени през инфлацията за периода) са намалели в Гърция (с 3,1%), Хърватия (с 1%), Унгария (с 0,9%), Португалия (с 0,7%), Кипър (с 0,6%),
Великобритания (с 0,4%), Италия (с 0,3%).
Ръст, но по-нисък спрямо периода 2001-2008 г. има в Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Ирландия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Холандия, Румъния, Словакия, Словения,
Испания и Швеция. Най-сериозен спад има в Румъния, където средният ръст на възнагражденията е паднал от 11,2 на сто през 2001-2008 година до 0,1% през 2009-2016 година.
Тези данни са доказателство, че икономическото възстановяване на ЕС не се отразява върху заплащането на работниците. Това е много лоша новина не само за работниците и техните семейства, но и за
бизнеса, тъй като ниските доходи свиват потреблението, заяви конфедеративния секретар на ЕКП Естер Линч.
Време е за истинско възстановяване. Работниците в Европа заслужават по-високи заплати, допълни секретарят на ЕКП.
Заплатите в България растат в реално изражение и за това влияние имат основно три фактора - структурни промени в заетостта в началото на кризата, засилен конкурентен натиск на европейския
трудов пазар през последните години, безпрецедентно продължителна дефлация. Но в крайна сметка този растеж е с много ниски темпове и тръгвайки от много ниска база. За сравнение, средната
заплата в България през 2016 г. в момента е 523 евро спрямо 3333 евро във Финландия - разлика от близо 7 пъти. При съседите статистиката е подобна - въпреки че в Румъния през последните години
доходите бяха орязани, средната работна заплата е по-висока от тази в България с 21,9%. В Македония тя е по-висока с 16,6%, а в Сърбия - с 35%. За да се стопи това неравенство, трябва ускорен ръст
на доходите, който да позволи ако не да настигнем, то поне да компенсираме частично това неравенство, коментира изследването лидерът на КНСБ Пламен Димитров.
