Български доклад регистрира 32 рискови събития за изпиране на пари и 10 рискови събития за финансиране на тероризъм
Застрахователният сектор, животозастраховането и доброволното пенсионно осигуряване (с лични или други вноски) представляват нисък риск за изпиране на пари поради ограничените обеми на тези
продукти на пазара, както и поради факта, че свързаните последствия са незначителни. Това сочи доклад на първата проведена
у нас националната оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма. Докладът е одобрен през ноември 2019 г., а в междуведомствена работна група са взели участие представители
на: ДАНС, МВР, Прокуратурата, БНБ, КФН, Комисията за борба с корупцията, НАП, Агенция "Митници", Държавната комисия по хазарта (ДКХ), Министерствата на правосъдието и на
финансите.
Според обобщената матрица на рисковите събития нисък риск е този, които може да се случи веднъж на 5 години или по-рядко. Свързаната криминална среда е слаба или не съществува, a превантивните
контролни механизми са силни. Възстановителните (ограничителните) контролни механизми могат да възвърнат по-голямата част от нанесената вреда. Обемът на изпиране на пари не надхвърля стойността на
неголеми индивидуални транзакции.
Общо 32 рискови събития за изпиране на пари и 10 рискови събития за финансиране на тероризъм са
регистрирани от настоящата национална оценка на риска. Докладът идентифицира редица икономически сектори, които обикновено се използват за изпиране на пари в различните му фази.
Най-уязвимите за изпирането на пари икономически сектори включват горивата и въгледобива, търговията на едро и дребно, недвижимите имоти, транспорт и селско стопанство в контекста на измамите с
еврофондове. Малките и средни предприятия се очертават като по-уязвими за рискове от изпиране на пари, тъй като не са обект на същия контрол от страна на държавата, на какъвто са подложени
по-големите предприятия. Пример за това е секторът на недвижимите имоти, по отношение на който не се прилагат изисквания за лицензиране или регистрация и който не разполага с ефективен механизъм за
саморегулация. В резултат на това, по отношение на сектора е налице по-висока степен на уязвимост за инвестиране на средства с престъпен произход.
Лицата, за които задължението за прилагане на мерки срещу изпирането на пари е възникнало до влизането му в сила, привеждат вътрешните си правила в съответствие със законовите изисквания в срок до
6 месеца от публикуването на резултатите от националната оценка на риска.
