Разходите за робототехника в света към 2020 год. ще нараснат до $188 млрд.
Сигурно мнозина си спомнят кинопродукцията "Аз, роботът", който излезе през 2004 г. с участието на актьора Уил Смит. Сценарият изследва връзката между роботите и човека. Действието се развива
през 2035 г., когато роботите вече са хуманоидни, имат позитронни мозъци и изпълняват ролята на помощници в ежедневието на хората. Филмът поставя редица въпроси, сред които за техническия прогрес,
за моралните основи при използването на изкуствен интелект и за безопасността на хората. Лентата се базира на фантастичните разкази на Айзък Азимов, който предупреждава, че развитието на роботите
може да доведе до конфликт между човека и робота.
13 години по-късно фантастиката е на път да стане реалност, а технологиите се развиват със скорост, която е трудно да бъде предвидена. Онова, което вчера е било научна новост, утре вече ще се
използва масово от хората.
В началото на 2017 година Европейският парламент направи още една крачка към законодателното регламентиране на мястото на роботите. Припомняме, в края на май миналата година Комисията по правни
въпроси към Европейския парламент (ЕП) предложи в свой доклад роботите в Европа да получат статут на "електронни личности", което да им даде специфични права и отговорности. Предложенията се
отнасяха до всички интелигентни роботи, които са в състояние да вземат решения и да се движат автономно, в частност роботите хуманоиди и безпилотните коли.
В доклада бе поставен и въпросът за задължителното сключване на застраховки за покриване на потенциални щети, нанесени от роботите, подобно на автомобилните застраховки.
Досега почти няма закони за използването на роботите в страните-членки от ЕС и ЕП се надява да създаде правна рамка за роботите на пазара в момента и на тези, които ще се появят в следващите 10-15
години. Докладът, който призовава за законодателна регулация, бе одобрен на 12 януари в комисията по правни въпроси на ЕП.
Според наскоро оповестени данни на изследователската компания International Data Corporation (IDC), глобалните разходи за роботехника към 2020 год. ще нараснат повече от два пъти и ще достигнат
$188 млрд. в сравнение с $91,5 млрд. през отминалата 2016 год. Данните включват роботехнически системи, хардуер и софтуер, допълнително оборудване, както и все по-актуалните дронове.
Над 60% от разходите за робототехника в периода 2016-2020 год. се падат на страните от Азиатско-Тихоокеанския регион, главно Китай, Япония и Южна Корея. Към 2020 год. страните от този регион ще
изхарчат за роботи над $133 млрд, или повече от 70% от всички разходи, прогнозират от IDC.
Засега по-голямата част от роботите (почти 60%) се използват в промишлеността за такива дейности, като заваряване, монтаж, боядисване и смесване на материалите. На следващо място по обем на
разходите се нареждат добивният отрасъл ($8 млрд. през 2016 год.), сферата на обслужването на потребителите ($6,5 млрд.) и здравеопазването ($4,5 млрд.).
Общият обем на пазара на робототехника в страните от Централна и Източна Европа към края на 2016 год. възлиза на $2,5 млрд. И ако делът на потребителския сегмент в разходите за робототехника едва
минава 4%, то в случая с дроновете потребителските разходи съставляват почти половината от общите. Към 2020 год. този показател ще се увеличи до $4,2 млрд. Средният годишен ръст на разходите е
14,2%. Делът на дроновете на пазара нараства с 1% през миналата година до 3% към 2020 год. Сред ключовите пазари за региона са производството (64,2%), добивът на полезни изкопаеми (16,6%) и
здравеопазването (6,6%).
Лавинообразното използване на роботите повдига въпроса за готовността на застрахователния пазар да отговори на нуждите на бизнеса. Според специалисти от глобалния презастраховател Munich Re,
впечатляващият ръст на пазара на тази техника ще окаже положително влияние и на застрахователния пазар, а появата на нови застрахователни продукти и рискове е неминуемо.
Като цяло, застраховането на познатите към момента видове промишлени роботи е напълно уредено и не предизвиква някакви нови въпроси в тази област, посочват от Munich Re. Оттам припомнят, че
машините и тяхното оборудване се застраховат от пожар, кражба и аварии. За програмното обезпечение пък се предлага застраховка на електронните елементи. Пазарът познава и застраховките на
отговорности пред трети лица.
В последните години роботите излязоха извън производствата и все повече влизат в контакт с хората.Те постепенно се освобождават от непосредственото човешко управление и получават изкуствен
интелект, стават близки до живия организъм със своите сензорни органи, с компютърното си зрение и способността да разпознават образи и да говорят. Последните разработки в тази област пък съобщават
за роботи, които не само изглеждат като хора и разпознават човешките емоции, но и самите те могат да изразяват определени човешки емоции.
Тези именно тенденции поставят пред застрахователите множество нови въпроси. Разликата между роботите-асистенти и промишлените роботи е преди всичко в степента на тяхната самостоятелност, тоест в
способността им за взаимодействие с човека. И докато промишлените роботи работят без непосредственото участие на човека, то роботите-асистенти имат относителна автономност, обусловена от
определен "собствен интелект". Според експертите на Munich Re, застрахователите на рискове ще спечелят от появата на този нов клас роботи.
Специализираните роботи за контрол на обекти и инспекция на рисковете, за откриването на пожари и аварии преди всичко в недостъпни зони (строителни площадки, заразени територии и местности,
подводна и вакуумна среда и пр.) ще изменят силно системите за защита от неправомерно проникване, взлом и кражби. Ето защо, като изложени на възможно причиняване на вреди, те задължително трябва да
бъдат застраховани. Кои са основните рискове? От Munich Re изброяват някои от тях.
Застраховане на имущество. Роботите-асистенти и автономните системи могат да представляват относително висока ценност, дори ако става дума за сравнително неголеми машини. Цената им ще зависи
както от високата стойност на научно-изследователските изследвания по проектирането, така и от разходите за по-нататъшни перспективни разработки и ъпгрейд. Затова, ако подобен робот бъде оценен
високо, той задължително ще трябва да бъде застрахован от пожар, наводнение и други рискове (например, от сблъсък с други машини или транспортни средства, както и от падане) или унищожаване.
Разбира се, ще трябва да бъде покрит и рискът вандализъм.
Без съмнение, особено важно ще е застраховането на робота срещу кражби. Най-вероятно тук ще влязат в сила различни предохранителни условия, например: активиране на робота само след въвеждане на
кодове или биометрично разпознаване от страна на робота на лицето, което има право да го ползва; определяне на местонахождението на машината, външни и др. параметри, които биха сработили при опит
за кражба.
Вероятно стандартизирани роботи, които ще бъдат пускани в масови серии, ще бъдат търсени от крадците заради определени детайли, което от своя страна ще наложи отделни застраховки за тези
детайли.
Застраховане на отговорности. Точно в тази област предстои да бъдат разрешени интересни въпроси, свързани с изкуствения интелект. Застраховането на отговорностите ще бъде наложително
поради факта, че самите роботи също ще могат да причиняват вреди. В някои случаи те дори ще могат да бъдат и източник на повишена опасност, ако бъдат внедрени масово и във високочувствителни
области. Роботите се очаква да бъдат част от човешкия начин на живот и да влияят на съществени страни от него, както и на физическото здраве и психиката. В този ред на мисли от особено значение ще
е кой ще носи отговорността за възможните вреди – производителят, софтуерната компания или собственикът, или пък отговорността да бъде поделена между всички заинтересовани страни. По отношение на
отговорността пред трети лица вероятно ще трябва да бъдат изяснени някои специфични въпроси, например до кой момент роботите няма да носят отговорност за действията си и от кой момент нататък ще
бъдат отговорни.
Едно от големите предизвикателства при използването на роботите е въпросът за прилагането на общоприети етични стандарти. Роботите не могат да функционират без обмяна на данни, затова е важно
кой ще има достъп до тези данни. Това важи особено за тези роботи, които имат вградена автономия, включително способност да извличат, събират и обменят чувствителна информация с различни участници,
както и възможност за самообучение и дори за еволюиране до степен на самостоятелно модифициране.
В началото на тази година японската застрахователна компания Fukoku Mutual Life Insurance обяви, че заменя над 30 сътрудници с роботи. Новите "служители" с изкуствен интелект ще работят в отдела за
оценка на обезщетенията, обработвайки медицински данни, история на заболяванията и отчети за посещенията при лекар, използвани за оценяване на щетите. Анализатори прогнозират, че още тази
година и в други страни и компании ще започне замяна на служители с роботи в отделите, където това е възможно.
Ето защо е от изключителна важност развитието на роботиката да не нарушава правото на защита на личните данни и правото на зачитане на личния живот.
В нарочно становище по тази тема от края на 2016 г. Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи към ЕП обяви, че свободният поток на данни е от първостепенно значение за цифровата
икономика и за развитието на роботиката и изкуствения интелект. Заедно с това обаче защитата на мрежите от свързани помежду си роботи и изкуствен интелект трябва да бъде гарантирана, за да се
избегнат евентуални пробиви в сигурността, кибератаки или злоупотреба с лични данни, особено когато се събира и обработва голям обем данни. Комисията посочи необходимостта от създаване на
механизъм, който да позволява на потребителя да преустанови обработването на своите лични данни, ако има пробив в сигурността. Подчертана бе и съвместната отговорност на обществеността и
предприятията да си сътрудничат за гарантирането на висока степен на безопасност, сигурност и поверителност на данните, използвани за комуникация между хората и роботите и изкуствения
интелект.
Потвърждение за все по-задълбочаващата се връзка между хората и роботите можем да открием и в последното ежегодно проучване на германската финансова група Allianz "Барометър на рисковете за
компаниите през 2017 год.", в което изкуственият интелект и киберинцидентите са поставени сред ТОП-10 на глобалните бизнес рискове в света.
