Българският застрахователен сектор покрива повече от 100% от капиталовите изисквания
Тази сутрин Комисията за финансов надзор (КФН) публикува докладите с данни за резултатите от прегледа на балансите на застрахователите и презастрахователите, както и данни с резултатите от проведените стрес тестове на застрахователите и презастрахователите регистрирани и рабоотещи у нас. Данните за резултатите от прегледите на застрахователи/презастрахователи са предоставени от независимите външни експерти и обобщени от международната консултантска компания "Регионален консорциум Ърнст & Янг”.
Прегледите на активите на балансите на застрахователните дружества са извършени на основание § 10 от ПЗР на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и в съответствие с одобрените от КФН и от Управляващия комитет (УК) методологии. В УК като членове с право на глас участват КФН и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване – EIOPA, а като наблюдатели представители от Министерство на финансите, Българска народна банка, Европейската комисия и Европейския орган за ценни книжа и пазари - ESMA.
Прегледите на балансите на застрахователите се проведоха в периода от 15 юли 2016 г. до края на януари 2017 година.
Нормативната уредба на Платежоспособност 2, която е в сила от 1 януари 2016 г., въвежда по-високи капиталови изисквания за застрахователната индустрия, както и различна нормативна уредба за отчитане и оценяване на рисковете. Пълният обхват на прегледа на балансите на българските застрахователи в първата година от въвеждането на режима Платежоспособност 2 осигурява конкурентно предимство на българската индустрия. Прегледът повишава надеждността в индустрията и позволява на дружествата и на КФН да насочат по-успешно усилията си към слабите места.
С цел да се осигури последователност на резултатите по отношение на застрахователните дружества, ръководителят на проекта положи значителни усилия да сравни и анализира портфейлите им инструмент по инструмент. Режимът Платежоспособност 2 и МСФО са стандарти, базирани на принципи и включват използването на преценка. Поради тази причина на практика не би могло да се извърши пълно сравнение. От друга страна, преценката следва да е подкрепена от достатъчно доказателства и да бъде обоснована с оглед на обстоятелствата в момента, в който е направена. Предвид това Управляващият комитет изиска от ръководителя на проекта да оцени ситуациите, в които икономическата реалност на подобни трансакции и събития не е била разбрана по еднакъв начин. Тази оценка на съответствието ще бъде взета предвид при прилагането на последващите мерки.
Преди изпълнението на процедурите по съответствие прегледът на балансите на застрахователите показва обобщено капиталово изискване за платежоспособност (КИП) съотношение от 154% и на обобщеноминимално капиталово изискване (МКИ) съотношение от 308% за дружествата на индивидуално ниво. След провеждането на проверките за съответствие, извършени от ръководителя на проекта, агрегираното Капиталово изискване за платежоспособност (КИП) е в размер на 157%, а агрегираното Минимално капиталово изискване (МКИ) е 313% за дружествата на индивидуално ниво, като КИП за общозастрахователния сектор е 147%, а МКИ – 333%, докато за животозастрахователният сектор КИП е 235%, а МКИ – 238%, КИП за групи/подгрупи е в размер на 107%, а МКИ – 187%, като всички тези стойности са над пруденциалните изисквания.
За 13 дружества общата стойност на допустимите собствени средства, покриващи КИП и/или МКИ към 30 юни 2016 г. са били недостатъчни. За тези дружества в дефицит общата сума на дефицита на МКИ е била 25 млн. лв., а общата сума на дефицита на КИП – 50 млн. лв. Въпреки това следва да се отбележи, че тези дефицити са сравнително ниски по отношение на капиталовите изисквания и допустимите собствени средства в застрахователния сектор – агрегираното капиталово изискване е в размер на 1.2 млрд. лв., а агрегираните допустими собствени средства, които да покрият изискването – 1.9 млрд. лв.
От тринадесетте дружества, които са имали дефицит към 30.06.2016г., 7 застрахователя вече предприеха необходимите действия за увеличаване на собствените си средства до изискуемото ниво в съответствие с резултатите от прегледа на баланса. Друга част от останалите дружества също предприеха действия, които са довели до засилване на тяхната капиталова база, въпреки че това все още не е напълно достатъчно. Тези действия включват увеличаване на капитала, привличане на подчинен дълг, както и продажба на финансови инструменти. Предвид резултатите от последващите действия, дефицитът по КИП е стеснен до 17 милиона лева, а дефицитът по МКИ - до 22 милиона лева, към настоящия момент. В резултат на това ще бъдат наложени последващи действия от КФН за възстановяване на 5 застрахователя, които съвместно имат пазарен дял от 1,49% в премийния приход на пазара. Тези 5 предприятия ще имат 3 месеца, за да повишат собствените си средства за покриване на минималното капиталово изискване, както и още три месеца, за да покрият капиталовото изискване за платежоспособност. Два застрахователя ще трябва да представят доклади за напредъка на КФН, определящи предприетите мерки и постигнатия напредък за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност до края на 2017 г., като се възползват от преходния период, за да се съобразят с режима на Платежоспособност 2.
Заслужава да се отбележи, че прегледът на баланса разкри адекватност на нивата на техническите резерви на застрахователния сектор. В действителност прегледът доведе до предложения от страна на независимите външни експерти за намаляване на техническите резерви в общ размер на 209 милиона лева в сектора на общото застраховане и 22 милиона лева в сектора на животозастраховането.
Стрес тестът, който се проведе на застрахователния сектор е в своята финална фаза. Изследваните сценарии бяха: неблагоприятни пазарни условия (сценарии двоен стрес), стрес със земетресение, с наводнение и стрес с недостиг на резервите. Един от предварително дефинираните сценарии за живото (пре)застрахователните предприятия беше определен като стрес на риска от дълголетие. Обединение на всички стрес сценарии не беше необходимо, тъй като всички те се считат за независими един от друг. Предварителните резултати показват, че от всички сценарии за пазарен стрес тестването на неблагоприятните условия на глобално ниво има най-значително въздействие върху агрегираните собствени средства. Този сценарий имаше неблагоприятно въздействие върху общия баланс на участниците в стрес теста в рамките на 15.8 % (313 млн. лв.) от общото превишение на активите над пасивите. Стрес сценарият с недостиг на резервите показа резултат от 14 % обезценяване на собствените средства, който в комбинация със свързаните с Гражданска отговорност сценарии води до най-големите загуби, като се има предвид доминацията на застраховката Гражданска отговорност в портфейлите на българските застрахователи. Стрес сценариите с недостиг на резерви, земетресения и наводнения доведоха до намаление в размер съответно на 5,8% и 8,9% в излишъка на активи спрямо пасиви. Презастрахователните дружества показаха устойчивост на стрес сценария, свързан с дълголетие, с увеличение в размер на 0,7% в излишъка на активи спрямо пасиви на индивидуално ниво. КФН внимателно ще анализира резултатите на агрегирано и индивидуално ниво и ще предприеме необходимите мерки за увеличаване на устойчивостта на българската застрахователна индустрия.
