Най- силна ще е конкуренцията за корпоративния бизнес
Две нови дружества получиха лиценз за осъществяване на дейност по доброволно здравно осигуряване от Агенцията за застрахователен надзор. С последните промени в Закона за здравното осигуряване тези функции бяха иззети и прехвърлени от Държавната агенция за осигурителен надзор към АЗН. Едното е Здравноосигурително акционерно дружество ДЗИ, чиито акционери са ДЗИ с 66% и ДЗИ Общо застраховане - 34 %. А другото е Здравен фонд Булстрад, където акционери са ЗПАД Булстрад с 60 и ЗАД Булстрад ДСК Живот с 40%.НА ПАЗАРА ЗА ДОБРОВОЛНО ЗДРАВНО ОСИГУРЯВАНЕ ВЕЧЕ ЩЕ РАБОТЯТ ЧЕТИРИ ДРУЖЕСТВА
До момента такава дейност осъществяваха Закрила, структура на Орел-Г холдинг, и Обединен здравноосигурителен фонд Доверие, създаден от едноименния приватизационен холдинг. Законът за здравното осигуряване беше приет през 1998 г. Поднормативните актове по неговото прилагане обаче бяха забавени и процедурата по лицензиране на дружествата за доброволно здравно осигуряване стартира едва през 2001 г. Първият лиценз е на Закрила от февруари 2001 г., вторият е на Доверие от декември същата година.
Здравноосигурително акционерно дружество ДЗИ е с капитал 2 млн. лв., а здравният фонд Булстрад - с 500 хил. лв., което всъщност е и минималният размер, изискван по закон. За да спази и друго законово изискване, здравният фонд Булстрад ще трябва да увеличи капитала си до 2 млн. лв. в срок до три години от получаването на лиценза.
Здравният фонд Булстрад има лиценз за извършване на дейност по пет здравноосигурителни пакета, съобщи изпълнителният му директор Светослав Бурджуков. Това са подобряване на здравето и предпазване от заболявания, извънболнична медицинска помощ, болнична медицинска помощ, услуги, свързани с битови и други допълнителни условия при предоставяне на медицинска помощ, и възстановяване на разходи за лекарства. Идеята ни е на едно място да бъде предоставен целият спектър от медицински услуги, които може да бъдат предложени във връзка с възникване и на заболяване, и на профилактика, която е акцент при нас, коментира Бурджуков. Целта ни е да предоставим услуги с необходимото качество и в необходимото време. Смятам, че точно от това се нуждаят нашите потенциални клиенти, допълни той.
НЕОТДАВНА ОТ ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНИЯ ФОНД ДОВЕРИЕ КОМЕНТИРАХА, ЧЕ МАЛКИЯТ ПАЗАРЕН ДЯЛ НА ДОБРОВОЛНОТО ЗДРАВНО ОСИГУРЯВАНЕ СЕ РАЗПРЕДЕЛЯ И МЕЖДУ ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ КОМПАНИИ, КОИТО ИЗВЪРШВАТ ЗДРАВНО ОСИГУРЯВАНЕ, И МЕЖДУ ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ, КОИТО РАБОТЯТ С АБОНАМЕНТНИ ДОГОВОРИ. ДОБРОВОЛНО ЗДРАВНО ОСИГУРЯВАНЕ ИЗВЪРШВАТ И НЕЛИЦЕНЗИРАНИ ТЪРГОВСКИ ДРУЖЕСТВА
Факт е, че застрахователните компании ясно заявиха намерението си да установят трайно присъствие и на този пазар. Още повече че заявен интерес има и от страна на други големи застрахователи от първата петица. Тази информацията беше потвърдена и от АЗН, но тъй като все още няма подадени документи, оттам не пожелаха да коментират кои са застрахователите.
Икономическият статус на българското общество предопределя изключително стеснения пазар на доброволното здравно осигуряване. В средата на октомври м. г. осигурените лица са между 35 и 40 хил. души. От друга страна, липсата на традиция в областта на доброволното здравно осигуряване и непознаването на неговите възможности от страна на гражданите е друг утежняващ фактор. И не на последно място - би било редно да се отчетат и последните промени в данъчната политика. От началото на тази година гражданите, решили да правят вноски за допълнително доброволно осигуряване, здравно осигуряване и безработица, могат да намаляват доходите си преди облагане само до 10%. Всичко това стеснява още повече обхвата.
ДРУЖЕСТВАТА НА ПАЗАРА НА ДОБРОВОЛНОТО ЗДРАВНО ОСИГУРЯВАНЕ ЩЕ СЕ КОНКУРИРАТ ПОМЕЖДУ СИ, ЗА ДА ПРИВЛЕКАТ ПО-ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ПОТЕНЦИАЛНИТЕ КЛИЕНТИ
Определено интересите ще бъдат насочени най-вече към корпоративните клиенти - тези, които имат голям персонал и в пакет към възнаграждението биха могли да предложат на служителите си и здравна осигуровка. От друга страна, те разполагат с необходимите финансови ресурси. Именно тук ще бъде най-силна конкуренцията между отделните дружества. Явно само качеството на обслужване няма да бъде достатъчно, за да бъде предпочетено едно дружество пред друго.
Интересът към индивидуалното и семейното осигуряване ще е на малко по-заден план. Всъщност това беше потвърдено и от самите участници на пазара на доброволно здравно осигуряване. Поставени в екстремна ситуация на заболяване, хората намират средства, с каквито всъщност не разполагат. Те вземат в заем или разпродават част от имуществото си, за да осигурят необходимите средства. В следващия момент обаче те няма да си направят доброволно здравно осигуряване, защото постоянните им доходи не им позволяват този разход.
От Обединения здравноосигурителен фонд Доверие тогава определиха като погрешно схващането, че след като размерът на кешовите плащания за здравни услуги на черния пазар е неколкостотин милиона лева, то тези средства автоматично трябва да бъдат поети от доброволните здравноосигурителни фондове. Най-вече защото осигуряването е доброволно, а кешовите плащания са принудителни. Това означава, че дори и да се развие системата за доброволно осигуряване, винаги ще съществуват плащанията на черния пазар.
И най-накрая - в законовата рамка на българското здравно осигуряване доброволното осигуряване не е алтернатива на задължителното. Двете форми на здравно осигуряване, макар и подчинени на различни принципи на системите, имат една обща цел - да повишат ефективността на здравната система и да предоставят по-високо качество на здравните услуги. Определящо за по-високото качество е силно конкурентната среда, което буквално би означавало, че колкото повече са дружествата на пазара на доброволното здравно осигуряване, толкова по-развита ще бъде тази система. А това ще се отрази и върху крайните потребители - осигурените лица. Защото резултатът до момента за съжаление не е положителен.
