Застрахователното проникване у нас е от 2 до 2,4% през годините, а средното за Европа ниво е 7,4%
Застрахователният пазар в България бележи възходящо развитие, но въпреки това все още остава на по-ниски нива от други европейски пазари. Делът на общия премиен приход в БВП, изразен чрез
коефициента "застрахователното проникване", се движи в границите от 2 до 2,4% през годините, докато средното за Европа ниво е 7,4%. Тези данни очертават и границите на нереализирания потенциал на
нашия пазар. Това е един от изводите в аналитичния доклад "Застраховането в България – икономически отпечатък и предизвикателства пред развитието", изготвен от Института за пазарна икономика (ИПИ)
за Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ). Припомняме, докладът бе представен през май т.г. в София пред представители на академичната и застрахователна общности, държавните институции и
медиите. Сега предстои неговото представяне на 15 ноември т.г. пред студенти и преподаватели от ВУЗФ.
Българският застрахователен пазар отчетливо се различава от другите европейски по отношение на пазарната структура със силната доминация на автомобилното застраховане, основно по линия на
задължителното застраховане (Гражданска отговорност на автомобилистите), и съответно незначително застрахователно покритие по останалите линии на бизнес. Това се отразява в различни аспекти,
свързани с въздействието от застрахователната дейност. Подобни дисбаланси в голяма степен идват в резултат на регулаторни решения и, следователно, решения може да се търсят по тази линия, се казва
в доклада. Автомобилните застраховки (ГО и Каско) държат основния дял в премийния приход – 71% през 2021 г. Имущественото застраховане, извън автомобилното и общата гражданска отговорност,
генерира едва 13,8% от премийния приход. В страните с най-развито имуществено застраховане неговият дял доближава 50% от общите приходи, като средното ниво за Европа e около 36,5%, по данни на
Insurance Europe.
За 2021 г. обезщетенията по ГО и Каско надхвърлят 84% от всички обезщетения в общото застраховане и 69% от общия размер на застрахователните обезщетения през годината. По линия на общото
застраховане са изплатени 81,8% от всички обезщетения през 2021 г. Обезщетенията, свързани с пожар и природни бедствия, доближават 65 млн. лева, или 5% от общия размер в сектора. Плащанията,
свързани със заболяване, достигат 48 млн. лева, или 3,7% от всички платени обезщетения, като заедно със сходните продукти, предлагани в животозастраховането, достигат близо 84 млн. лева или 6,5% от
общите.
Стопанските въздействия от застраховането най-директно могат да се илюстрират чрез размера на изплатените обезщетения. Те позволяват запазване на нивото на потребление или бързо заместване на
дълготрайни активи или друго имущество, като в общия случай може да се приеме, че изплатените обезщетения се превръщат в ефективно пазарно търсене на стоки и услуги, за текущо потребление или
инвестиции. Динамиката на изплатените обезщетеният в голяма степен следва нарастването на брутните премийни приходи. В периода от 2008 г. до 2021 г. общият размер на плащанията се увеличава от 688
млн. лева до 1 297 млн. лева. Нарастването на годишната сума на обезщетенията е със 79% при общото застраховане и 151% в животозастраховането, изчисляват от Института.
В годините от 2015 до 2021 г. общият размер на обезщетенията следва измененията на общата икономическа активност, като съотношението устойчиво се задържа около 1% от БВП. За сравнение, в много от
страните от Източна Европа той е между 1,2% и 1,8%, в по-развитите страни от Западна Европа е между 3% и 6%, а в скандинавските страните надхвърля 8%. България е сред страните с най-нисък дял на
изплатените обезщетения, относимо към размера на икономиката. Сравнително ниският принос, измерен през размера на обезщетенията, отнесени към мащаба на икономиката, както и структурата на пазара,
показва, че механизмите на трансфер на риска се използват непълноценно и в резултат цената на възстановяването от неблагоприятни събития практически се носи от държавния бюджет, бизнеса и
домакинствата.
Инвестициите на застрахователите са друг съществен аспект на икономическо въздействие и съответно принос на сектора. Застрахователите са значим, макар и не водещ институционален инвеститор,
посочват от института. Засилването на тази роля минава през въвеждането на адекватни регулаторни стимули в областта на животозастраховането, тъй като именно тези продукти предполагат натрупване,
спестяване и съответно инвестиции. В Европа, а и по света, именно животозастрахователите са най-големите институционални инвеститори.
Макроикономическото значение на инвестициите на застрахователите се измерва в относително устойчиво съотношение между 3,5% и 4% от БВП средно за последните десет години. Променя се постепенно
структурата на инвестициите, като спада делът на тези в депозити. Над 2,1 млрд. лева са инвестициите на българските застрахователи в държавни облигации. Към края на 2021 г. те притежават български
дългови книжа, емитирани на международните пазари за 502 млн. лева и още 887 млн. лева в ДЦК, емитирани на вътрешния пазар. От гледна точка на българската държава, застрахователите са финансирани
10,4% от емисиите на вътрешния пазар и 2,8% от емисиите облигации на международните капиталови пазари.
Осъществяването на застрахователна дейност само по себе си оставя своеобразен "отпечатък" върху всички свързани и поддържащи стопански дейности. Според оценката на ИПИ съвкупният ефект от
осъществяването на дейността на застрахователите в България се измерва в създадено допълнително търсене от над 1,1 млрд. лева.
Приносът на застрахователния сектор се изразява и чрез отделянето на средства за подобряване безопасността на движение, подкрепа за земеделските стопани и специфични дейности, изразяващи
корпоративната социална отговорност на застрахователните компании.
Ефектът от дейността на застрахователните дружества върху държавния бюджет може да се проследи чрез събраните от сектора данъци. През 2019 г. приходите от корпоративен данък върху застрахователните
дружества расте с близо 45% до 71 млн. лв. Данъкът върху застрахователните премии расте стабилно след 2013 година, като достига до близо 47 млн. лв. през 2020 г. Публичните приходи от данъци върху
дейността на застрахователните дружества са относително ниски спрямо общите приходи от данъци на държавата, но те са пряко свързани с обхвата на застрахователния сектор, фирмите, които оперират на
пазара и резултатите от тяхната дейност.
Друго съществено въздействие от страна на държавата върху сектора е по линия на задължителното застраховане. В България се въведени задължения за сключване на застраховка за определени
професионални категории, за служители на държавни и общински структури, за имущество или отговорност и др. Сегментът на задължителните застраховки е значим за пазара, като водещ е делът на
Гражданска отговорност на автомобилистите. Задължителното застраховане не е особено ефективно, а резултатността е пряко обвързана с контролните механизми, посочват от института.
Икономистите от ИПИ оценяват като проблематична намесата на държавата на застрахователния пазар чрез подаването на сигнали, че ще съдейства на гражданите за възстановяване на загубите от бедствие
или друго рисково събитие. Това създава негативни стимули, водещи до ограничаване на застрахователното покритие и в резултат до липса на адекватна защита.
Областите за разширяване на обхвата на застраховането, в които се наблюдава нереализиран капацитет за използване на застрахователни инструменти и чието развитие би довело до подобряване на
общественото благосъстояние, са изменението на климата и свързаната с това нарастваща необходимост от по-пълноценно използване на механизмите на имущественото застраховане. Здравеопазването и
здравната система са друга област, в която застраховането би могло да предложи адекватни решения. На този етап доброволното здравно застраховане има значим ефект основно върху предоставянето на
извънболнична помощ, като причините за това са много и различни, но най-вече са свързани със структурирането на здравеопазването в България, широкия пакет здравни услуги, финансиран от НЗОК,
липсата на "пространство", в което да оперират здравноосигурителните дружества без да повтарят покритието на касата. Дигитализацията и произтичащите оттук киберрискове са сфера, в която тепърва
активно ще се търсят застрахователни решения. Висок е потенциалът за развитие на животозастраховането с оглед на демографските рискове и произтичащата от това необходимост от поемане на лична
отговорност за индивидуалното благосъстояние през пенсионния период, извън задължителното осигуряване за пенсия.
