Пет пазара генерират около 76% от регионалния застрахователен бизнес. България е сред пазарите с най-голям темп на растеж
Застрахователният пазар на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) достигна 12,5 милиарда евро в края на първото тримесечие на 2023 г., сочат данни, цитирани от xprimm. Това е ръст от 10,2% на годишна
база. Стойността на изплатените обезщетения по общо застраховане и животозастраховане се е увеличила с 2,3% на годишна база до 6,5 милиарда евро.
Животозастрахователният бизнес възлиза на 3,2 милиарда евро (увеличение с 1,8% на годишна база), което представлява повече от една четвърт от общия бруто приход на пазара (25,7%).
В общото застраховане имуществените линии генерират около 1,9 милиарда евро бруто приход (срещу 1,7 милиарда евро преди година), а сегментът на автомобилното застраховане възлиза на около 4,7
милиарда евро (от които "Гражданска отговорност" е 2,8 милиарда евро), което е увеличение с над 12 % спрямо Q1 на 2022 г. (4,2 милиарда евро).
По отношение на бруто приходите най-големите пазари в ЦИЕ са Полша (4,3 милиарда евро), следвана от Чехия (2,3 милиарда евро), Унгария (1,1 милиарда евро), Румъния (957 милиона евро) и Словения
(825 милиона евро), като петте пазара генерират около 76% от регионалния застрахователен бизнес, а останалите 24% се генерират от другите 12 пазара в ЦИЕ.
Заслужава да се отбележи, че през анализирания период всички пазари в ЦИЕ отчитат положителна динамика в бруто приходите на годишна база, като най-големи темпове на растеж се отчитат от Албания
(+29% на годишна база), България (+28%) и Литва (+21%).
Словения е страната в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) с най-висок дял застраховани загуби в икономическите загуби от екстремни климатични явления през последните 40 години. Екстремните климатични
явления между 1980 г. и 2020 г. причиниха икономически загуби, вариращи от 450- до 520 милиарда евро (в зависимост от източника) и между 85 000 и 145 000 смъртни случая (в зависимост от източника)
в 32-те държави-членки на Европейското икономическо пространство (ЕИП)* . Трябва да се отбележи, че голяма част от тези загуби остават незастраховани, като процентите варират според вида на
събитието и държавата-членка на ЕИП.
Данните за климатичните рискове и загуби са събрани от Европейската агенция по околна среда при актуализиране на базата данни за икономическите загуби и смъртните случаи. Използвани са два
източника на данни: CATDAT (RiskLayer GmbH) и NatCatSERVICE (Munich Re GmbH). Загубите се категоризират в три групи екстремни метеорологични събития: метеорологични събития (напр. бури с градушка),
хидрологични събития (напр. наводнения) и климатологични събития (напр. горещи вълни, студове, суши). Изследването обхваща 32 държави-членки на ЕИП
Въз основа на данните от CATDAT, страните с най-високи нива на застраховани икономически загуби като процент от общите загуби са Дания, Холандия и Норвегия (48-56%), докато Хърватия, Литва и
Румъния имат най-ниски стойности ( 0,5-1,5%). Както се подчертава в неотдавнашна статия, публикувана от AZN – Словенската агенция за застрахователен надзор, с 42,8% на застрахователните загуби
Словения отчита най-добрата ситуация, като е единствената страна, където процентът на застрахованите загуби в общите икономически загуби, причинени от екстремни метеорологични условия събития между
1980 г. и 2020 г. е по-висок от 35%. Агенцията обаче подчертава, че въпреки добрата си позиция в класацията на Европейското икономическо пространство, все още има значителна застрахователна
празнина, която представлява висок риск от загуби или непокрити щети в случай на екстремни събития. По отношение на икономическите щети, причинени от августовските наводнения и предишни бури, AZN
очаква, че значителна част от тях е адекватно застрахована, поне отчасти.
* Членовете на EEA включват 32 държави: 27 държави-членки на Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, Швейцария и Турция. Шестте държави от Западните Балкани са сътрудничещи страни
(Албания, Босна и Херцеговина, Северна Македония, Черна гора, Сърбия и Косово).
