Покритието, предвидено от ЕС за телесните увреждания, важи и за немуществените вреди
Задължителната автомобилна застраховка „Гражданска отговорност“ покрива отговорността за претърпени неимуществени вреди за жертва на пътно-транспортно произшествие, ако семейството му поиска
обезщетение и националното право го позволява – това постанови Съдът на Европейския Съюз. В такъв случай минималното покритие, предвидено от правото на Съюза за телесните увреждания, се прилага и
по отношение на неимуществените вреди.
Първа директива на ЕС изисква от държавите членки да гарантират, че превозните средства с обичайно домуване на тяхна територия, са застраховани. Макар държавите членки да могат свободно да
определят покритите от тази застраховка вреди, както и нейните условия, приетата в тази област, Втора директива предвижда, че в случай на телесни увреждания застраховката трябва задължително да е с
минимален размер на покритие от 1 милион евро за пострадал или от 5 милиона евро за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите. Освен това, що се отнася до имуществените вреди,
застраховката трябва задължително да е с минимален размер на покритие от 1 милион евро за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите, припомня Съдът на ЕС.
Съдът напомня, че задължението за покриване от застраховката „Гражданска отговорност“ на вредите, причинени от моторни превозни средства, се различава от обхвата на обезщетяването на тези вреди на
основание на гражданската отговорност на застрахования. Всъщност, докато първото се определя и гарантира от правото на Съюза, второто по същество е уредено от националното право.
Поради това държавите членки по принцип остават свободни да определят в рамките на режима на гражданска отговорност подлежащите на поправяне вреди, причинени от моторни превозни средства, обхвата
на обезщетението за тези вреди и лицата, които имат право на такова обезщетение.
Все пак Съдът подчертава, че с цел да се намалят различията, които продължават да съществуват между законодателствата на различните държави-членки за обхвата на задължението за застрахователно
покритие, Съюзът налага в областта на гражданската отговорност задължителна застраховка до определени във Втора директива размери за вреди върху имущество и телесни увреждания.
Следователно, държавите членки са длъжни да определят покритите вреди и условията на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, като се съобразяват с нормите на правото на Съюза.
Съдът уточнява, че телесните увреждания, които съгласно Втора директива задължително трябва да бъдат покрити, обхващат всички вреди, настъпили вследствие на посегателство срещу неприкосновеността
на личността, включително както физическите, така и душевните страдания.
Следователно, подлежащи на поправяне съгласно правото на Съюза са и неимуществените вреди, за които застрахованият дължи обезщетение по силата на гражданската отговорност съгласно националното
право, приложимо към спора.
Съдът отбелязва, че закрилата по Първа директива обхваща всички лица, които съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност имат право на обезщетение за вредите, причинени от
моторни превозни средства.
Съдът отбелязва, че ако националното право дава възможност на членовете на семейството на жертва на ПТП да искат обезщетение за претърпените неимуществени вреди, същото трябва да бъде покрито от
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.
Ако признава право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, държавата членка не може да предвиди за тази определена категория вреди, спадащи към телесните увреждания по смисъла на Втора
директива, максимални гарантирани суми, по-малки от посочените в тази директива минимални гарантирани суми. Всъщност директивата не предвижда, нито допуска разграничение между покритите вреди,
различно от разграничението между телесни увреждания и имуществени вреди.
