Туроператорите, организиращи пътувания в чужбина или в страната, от 1 януари 2003 г. задължително трябва да имат сключени договори за застраховка в случай на невъзможност да платят.
Застраховката ще покрива отговорността им към туристите при три типа ситуации. Когато пътуването не може да започне, защото туроператорът е изпаднал във финансова криза, но клиентите са му предплатили част от услугите по договора между тях. (Според Закона за туризъм от 1 октомври, договорите между туроператорите и клиентите стават задължителни.) Втората ситуация е, когато по време на пътуването туроператорът е предоставил на клиентите си само част от услугите, уговорени в договора. И третата, най-тежката, е когато туристите вече пътуват и туроператоратът не може да плати, за да се върнат, откъдето са тръгнали. Като правило в тези случаи първоначално
Туристите сами ще трябва да платят
за да излязат от ситуацията. Застрахователят ще им изплати определеното от него обезщетение до 15 дни след като туроператорът или потребителят са му представили всички искани
документи. Когато пътуването е в ход и туроператорът не може да върне туристите в страната им, застрахователят може (но не е задължен б.р.) да плати на контрагентите и доставчиците разходите по
престоя и връщането, подслона и храната. В тези случаи застрахователят сам определя начина, по който ще стане връщането на потребителя до началния пункт на пътуването.
Всичко това се предвижда в проектонаредбата за условията и реда за сключване на задължителната застраховка, покриваща отговорността на туроператора - единствената от ключовите наредби за
туристическия бизнес към новоприетия Закон за туризма, която все още не е приета от Министерския съвет. Очаква се проектът да влезе в правителството през тази седмица, наредбата да бъде обнародвана
до края на октомври и да влезе в сила на 1 януари 2003 г. „Този тип
Застраховка е принципно нова
за България като продукт, тя предполага по-висока отговорност за туроператора и по-добра защита на туристите“, коментира зам.-министърът на икономиката Димитър Хаджиниколов пред „Капитал“.
Въвеждането й се наложи, след като в рамките на новия Закон за туризма беше приета директивата на ЕС за организираните пътувания с обща цена. В директивата се предвижда някаква форма на гаранция на
туристите в случай на неплатежоспособност или фалит на туроператора. В различните страни от ЕС практиките са различни и варират от специален гаранционен фонд до задължителни банкови гаранции. „Ние
се спряхме на варианта със задължителна застраховка като най-адекватен на финансовите възможности на българските туроператорски фирми“, обясни Хаджиниколов. По думите на Румен Гълъбинов, директор
на Агенцията за застрахователен надзор, при изготвянето на наредбата е използван опитът на Унгария и някои други европейски страни със сходна степен на развитие на туристическия бизнес.
Към момента все още няма представа на колко се оценява потенциалният премиен приход от въвеждането на тази задължителна застраховка. „Размерът му ще зависи от развитието на бизнеса на
туроператорите и степента на неговата концентрация, тъй като минималните застрахователни суми и застрахователни цени при сключване на новата задължителна застраховка са в пряка зависимост от обема
на декларирания оборот от продажбата на туристически услуги“, обясниха от Агенцията за застрахователен надзор.
Представители на застрахователния бизнес обясниха, че няма да имат проблем да подготвят условията за новия застрахователен продукт. По данни от надзора към момента 18 от общо 20 общозастрахователни
компании имат разрешение за застраховки от вида „Обща гражданска отговорност“, към който спада и новата туроператорска застраховка.
Един от деликатните въпроси около застраховките беше
За кои пътувания ще важат
Първоначално се смяташе, че директивата на ЕС се отнася само до груповите изходящи пътувания. При гласуването на Закона за туризма обаче, за да не се ограничава излишно стопанската инициатива на фирмите, отпадна разделението на туроператорите на правещи входящ, изходящ туризъм и на смесени. Така по-скоро от недоглеждане, отколкото умишлено, се оказа, че застраховките ще важат за всички пътувания, организирани от туроператор. Трактовката се хареса особено на експертите в Министерството на икономиката, които се занимават със защита на потребителите. В крайна сметка като философия бе уточнено, че тази застраховка ще важи само при организираните пътувания в чужбина и вътре в страната. В българската практика обаче под организирани се разбират не само груповите пътувания (които са с обща цена), а индивидуалните през туроператор. Предполага се, че чуждестранните туристи, идващи в България с чужд туроператор, вече се ползват от подобна защита. „Така че застраховка върху застраховка (независимо от формата й) няма да се прави, обясни Хаджиниколов. Според зам.-министъра в този смисъл трябва да се тълкува текстът, че „декларираният оборот включва само приходите от продажби на организирани пътувания до краен потребител“. Става дума за оборота за предходната година (или бизнес плана за текущата година), които туроператорът е декларирал. На тази база се определя застрахователната премия, която туроператорът заплаща по договора за задължителна застраховка. Запознати с кухнята при написването на наредбата твърдят, че именно размерът на застрахователните суми и застрахователните премии са били един най-спорните въпроси. „Проблемът беше, че ако застрахователните премии са много високи, това ще повлияе на цената на пакетите и те ще станат по-трудно продаваеми“, обясни Хаджиниколов. Във варианта на наредбата, който ще влезе в Министерския съвет, е
Предвидена 11-степенна скала
Тя започва от оборот от 50 000 лева, при който застрахователната сума за едно събитие е 15 000 лева, а застрахователната премия - 300 лева. На върха на скалата е вариантът с деклариран оборот над 1
млн. лева, при който застрахователната сума от едно събитие е 200 000 лева, а застрахователната премия - 2500 лева. В тази най-високата категория ще попаднат например туроператорите, които оперират
чартърни полети.
Договорите за задължителна застраховка според черновата на наредбата ще се сключват за срок от една година. Цените, които са предвидени в нея, са минималните, по които ще трябва да се сключва
застрахователният договор. Това означава, че застрахователните компании могат да предложат на клиентите си и по-високи цени от предвидените, но в никакъв случай по-ниски.
Туроператорът пряко или чрез туристическия агент трябва
Да представи на потребителя сертификат
издаден от застрахователя, който да удостоверява, че има договор за задържителна застраховка. След близо 12-те елемента, които сертификатът трябва да съдържа на български и английски език, са и
размерът на застрахователното покритие и застрахователната сума.
Тъй като клиентите ще са запознати със съдържанието на сертификата при избора си на пътуване, те вероятно ще се ориентират към туроператори, които осигуряват по-голямо застрахователно покритие,
тоест са мощни и правят големи обороти. Хаджиниколов смята, че това е положително, защото ще подтикне туроператорите към обединяване, и това е най-доброто, което могат да направят пред лицето на
чуждестранната конкуренция. От друга страна, в държавата доста хора се препитават като туроператори и лицензи за тази дейност имат около 850 фирми.
„В сегашния си вид проектонаредбата oтразява реалното състояние на туристическия бизнес“, казва Хаджиниколов. Председателката на Българската асоциация на туристическите агенции Донка Соколова се
въздържа от коментар, защото „продуктът все още го няма“.
Вариантът „застраховка“, при който директивата на ЕС беше въведена в България в тази си част, защитава правата на потребителя повече отпреди, но едва ли толкова добре, колкото гаранционният фонд
или банковата гаранция. Успокоително е, че драстичните случаи от типа туроператор да не може да върне туристите си през последното десетилетие са били не повече от 12, и то съсредоточени в първата
половина на 90-те години.
