Обезщетенията, изплащани на невиновните водачи, често са по-малки от реалните, но за да се реши това трябва да се актуализира Наредба 24 за задължителното застраховане
Асоциация "Активни потребители" съобщи за сигнали от потребители срещу застрахователи, които изплащат по-малко пари при щети от пътно-транспортно произшествие по застраховка "Гражданска
отговорност". Оплакването на потребителите е, че щетите, които са нанесени на автомобила им и изплатеното от застрахователя, се разминават съществено. Въпросът е дали това са отделни случаи или има
по-генерален проблем със застраховка "Гражданска отговорност" у нас, коментират от потребителската организация.
През 2022 г. в България са настъпили 24 930 броя ПТП с материални щети и 6609 броя ПТП с пострадали, при които са загинали 531 и са ранени 8422 души. При настъпване на имуществени и неимуществени
щети вследствие на ПТП застрахователното дружество по застраховка "Гражданска отговорност" на виновния водач следва да покрие вредите, причинени на невиновния участник в инцидента. От асоциация
"Активни потребители" парвят преглед на закона и съдебната практика с фокус върху обезщетението за причинени щети върху превозното средство на невиновния водач, без да се засяга темата за телесните
повреди и обезщетението им.
Какви са оплакванията на потребителите?
Един от получените сигнали е свързан с изплащане на обезщетение, което е три пъти по-ниско от реалните вреди, които потребителят е понесъл. Става въпрос за удар в задната част на автомобила
на потребителя, като вследствие на това бронята е била повредена и е подлежала на ремонт. Потребителят не е имал никаква вина и следователно обезщетението на застрахователя трябва да е в пълна
сума. Стойността за поправка на такъв детайл струва при настоящите цени около 300 лева, но въпреки това на потребителя е изплатено само 106,28 лева. При обжалване на това решение застрахователят
твърди, че стриктно е спазил правилата на дружеството и е изчислил обезщетението съгласно действащата методика за ликвидация на щети, базирана на наредба № 24/08.03.2006 г.
Включително разбиват цените по следния начин:
Труд за тенекеджийски операции – 8,00 лева
Труд за демонтажно монтажни операции 12,80 лева
Труд за бояджийски операции – 56,48 лева
Бои и материали – 29,00 лева
В Кодекса за застраховането е заставено общото положение, че застрахователят трябва да заплати обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. В
кодекса се предвижда препращане към нарочна наредба, с която да се създаде определена методика за изчисляване на щети, когато не са представени фактури от потребителя. Тази методика изглежда е
"хванала прах", защото не отразява актуалните пазарни цени на 2023 г., коментират от "Активни потребители".
В Кодекса за застраховането чл. 386, ал. 2 посочва: "При настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност". Чл. 400. ал. 1 казва: "За действителна
застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество", а според ал. 2 "за възстановителна застрахователна стойност
се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка".
След като Кодексът задължава застрахователното дружество да изплаща реално претърпените вреди и не може да прилага обезценка на увреденото имущество, защо се изплащат значително по-малко?
Застрахователят аргументира размера на обезщетението, като се позовава на вътрешните правила на дружеството, които не са публично достъпни и на база изчисления съгласно наредбата за ликвидация на
щети по застраховка "ГО" (Наредба № 24 от 08.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди, причинени на моторни превозни средства). При поглед в Наредба № 24, две неща правят впечатление. Наименованието съдържа препращане към отменения Кодекс за застраховането, а през
2014-та година всички членове на наредбата са отменени освен един – чл. 15, ал. 4: "Обезщетението за вреди на моторни превозни средства се определя по методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, съгласно приложения № 1 – 6". В Приложение №1 към наредбата е описана методиката за изчисление на обезщетение на щети и се прилагат
изчисления за минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт. Тази методика обаче не изчислява реално претърпяната вреда, защото
използва данни, които не кореспондират с настоящата реалност през 2023 г. Фактът, че самото наименование на наредбата съдържа отменен законодателен акт показва, че е морално остаряла. Тъй като
наредба не може да противоречи на по-високостоящ нормативен акт и застрахователните дружества не следва да ползват изчислението в методиката като аргумент да изплащат по-малко от реално
претърпените вреди. Това че не са предоставени фактури не позволява на застрахователите да присъдят минимума по наредбата, защото по този начин нарушават чл.386, ал. 2 от Кодекса за застраховане. В
решение на Варненския районен съд се използва заключение на експерт, който е направил проверка на 30 сервиза, 15 сертифицирани сервиза и 15 несертифицирани, за да получи средната пазарна цена за
труд и части за ремонта съобразявайки, че спорът е за ремонт на четиринадесет годишна кола. Съдът показва, че трябва да се използват методи, които да разкриват каква е средната пазарна цена за
отстраняване на такъв тип повреди за съответния вид автомобил.
Какво казва съдебната практика по отношение на казус, подобен на описания по-горе?
В решение на Софийски районен съд си проличава каква е обичайната съдебна практика. Преобладават аргументи, които потвърждават нашите твърдения, че реалните щети трябва да бъдат обезщетени от
застрахователите по пазарни цени, а не по минималните стойности залегнали в Наредба № 24 от 2006 г. Ето какво се мотивира в решението: "Съгласно чл. 499, ал. 2 от КЗ, в разглежданите случаи,
обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда и се определя в съответствие с приета от КФН наредба за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди,
причинени на МПС. Методиката обаче не дерогира приложението на разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя да плати обезщетение обхващащо действителната стойност на
причинената вреда, а представлява указание за изчисляване размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен
ремонт в сервиз – аргумент от чл. 4 от Наредба № 24/2006 на КФН." Изглежда, че тези "указания" за изчисляване на размера на щетите по тази наредба подвеждат застрахователя да наруши Кодекса, защото
сумата за обезщетение е значително занижена. Същият дух се споделя и в практиката на Пловдивски районен съд, като в решение на Пловдивския районен съд отново: "При застрахователно събитие – покрит
риск по договора за имуществено застраховане, дължимото обезщетение следва да бъде изчислявано по пазарната стойност на ремонта, включващ материали и труд, за отстраняване на претърпяната вреда към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Реалната обезвреда предполага вещта да бъде приведена в състоянието, в което се е намирала към настъпването на застрахователното събитие".
Всъщност съдилищата в цялата страна споделят сходно становище и няма противоречива практика като цяло. Съдебната практика отново и отново показва, че обезщетението трябва да бъде въз основа на
реално претърпените вреди, така че потребителите да не бъдат ощетени. Независимо какво се предвижда в наредбата, то не може да противоречи на Кодекса.
При вреда, струваща 300 лева потребителят трябва да се бори за увеличение от 193,72 лева в съдебно производство, което ще струва поне 600-700 лева, като 400 лева е минималният адвокатски хонорар, а
съдебната експертиза ще бъде между 200 и 300 лева. Потребителят носи несъразмерен риск, за да докаже, че заслужава по-високо обезщетение за претърпяната вреда. Разноските са над 3 пъти сумата,
която потребителят ще получи в един съдебен процес. Това прави недостъпно правосъдието за нормалните потребители, защото рискът е прекалено голям. Съзнателно или не, застрахователните дружества
оставят потребителите в безизходица и с по-малко пари в джоба. Всъщност, множеството дела срещу застрахователните компании изглежда не ги е научило, че трябва да обезщетяват за реално претърпените
вреди, посочват още от потребителската организация.
Какво е решението?
Обновяване на Наредбата за изчисление на обезщетение при настъпили имуществени вреди, защото е очевидно, че тази методика е в ущърб на потребителите. Застрахователите са професионални търговци,
които следва да са наясно какви са пазарните цени за обезщетение на такива вреди. Тяхното задължение е инкорпорирано в по-висшестоящ нормативен акт и те следва да го спазват.
