Застраховането на имоти не е честа практика у нас. В масовия случай, българинът застрахова автомобила си
Въпросът за сигурността ни стана особено актуален след наводнението в село Бисер и след силното земетресение в Перник. Защо българите не застраховат домовете си? Обикновено, за да се покрие целият размер на щетата, застраховката трябва да бъде поне колкото е реалната стойност на имота. Какво означава това и на какво обезщетение има право застрахованият?
Застраховането на имоти не е честа практика у нас. В масовия случай, българинът застрахова автомобила си. Това е видно и от статистиката, според която над 70% от приходите на компаниите в бранша са от автомобилно застраховане, и само 17 на сто - от застраховките на имоти, посочва БНР.
След земетресението в Перник, дори се повдигна въпросът обезпечението на дома също да стане задължително.
„Много е важно застраховката да се сключи на правилната стойност, ако за да се построи дадено жилище, стойността е 100 хиляди лева, а ние сме го застраховали на 50 хиляди лева, при изплащане на обезщетение щетата е 1000 лева, застрахователят има право да изплати 500 лева, и в много случаи се получават такива казуси, и проблемитезапочват още от момента на сключване, така че много важно е да се сключи правилно застраховката, т.е. към действителната стойност на имота, към момента на сключването”, коментира Коста Чолаков - зам.-председател на Асоциацията на българските застрахователи.
Друг проблем, с който се сблъскват хората, е бавенето на обезщетението от застрахователя. По закон, срокът, в който трябва да стане плащането, е 15 дни, след представянето на всички документи. Само ако щетата е много сериозна, е допустимо забавяне, иначе клиентът може да потърси правата си.
„За малките и масовите щети не би трябвало да има някакви сериозни забавяния, освен ако клиентът не си е предоставил необходимите документи - тези, които са предвидени по застрахователния договор”, коментира Чолаков.
Практиката на застрахователите сочи, че българите застраховат дома си в диапазона от 20 до 100 хиляди лева. До момента в Асоциацията няма жалби, свързани със земетресението в Перник, в Комисията за финансов надзор също. Иначе, само за полугодието, жалбите в надзора са 717, от които повече от половината са срещу застрахователите.
Преобладаващата част от тях са за откази за плащане на обезщетения по "Гражданска отговорност" и "Каско". 4% се оплакват за отказ на плащане на обезщетение по застраховка "имот", а близо 9 на сто - от некоректни практики изобщо.
