Според бившия здравен министър Десислава Атанасова септември миналата година тя и екипът й са представили здравна стратегия, включваща конкретни неща, мерки по отношение на неосигурените лица, реформата в болничната помощ, инвестициите в сферата и т.н.
В Национална здравна стратегия, която беше представена на Обществения съвет по здравеопазване, няма никаква конкретика, никакви ясни дефиниции, никакви конкретни мерки, смята бившият министър на здравеопазването Десислава Атанасова.
През тези три месеца можеше екипът на министерството да се съсредоточи върху това да направи наистина една ясна здравна стратегия за развитието на българското здравеопазване за следващите седем години. Изключително много са критиките към тази стратегия, категорична бе Атанасова пред БНР.
Според Атанасова септември миналата година тя и екипът й са представили здравна стратегия, включваща конкретни неща, мерки по отношение на неосигурените лица, по отношение на реформата в болничната помощ, също по отношение на инвестициите в сферата и т.н.
Без политическа подкрепа нито една здравна стратегия, била тя и прекрасно написана, остава неизпълнима, поясни тя. По думите й в сегашната Здравна стратегия няма нито дума за болнична реформа, за оптимизирането на системата, за развитието на човешките ресурси.
Възрастта на лекарите, на медицинските сестри, които работят в България, нараства. Ще дойде момент, дано да не съм лош пророк, че през 2020-а година в България ще работят наистина специалисти само в пенсионна и предпенсионна възраст.
От своя страна председател на Здравната комисия в парламента Нигяр Джафер заяви, че подобна стратегия е трябвало да има още миналата година.
Самият факт, че стратегия вече има, с уговорката, че тя е отворена за дискусия и че тя предизвика такъв дебат, за мен е един положителен факт, изтъкна Джафер.
За мен категоричен акцент трябва да са профилактиката, скрининга и ранната диагностика. За мен много по-широка трябва да бъде дискусията какъв да бъде моделът на финансиране, защото в момента пробойните в системата са много сериозни и там аз имам конкретни забележки, които ще изкажа. Не съм съгласна с формулировката по отношение, например, за това какъв трябва да бъде здравноосигурителният модел, здравноосигурителната система, здравноосигурителният пакет, надграждането на този пакет. Това за мен трябва да бъде част от дебата, коментира Джафер и добави, че на следващ етап трябва да има и финансови разчети.
Трите неща, които ми се иска да се постигнат са: детско здравеопазване, водещо до 20% намаление на детската смъртност; намаление на смъртността от сърдечно-съдови заболявания; спешната помощ като безспорен акцент.
Проблемът според д-р Мими Виткова, председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване е, че нямаме традицията да оценяваме изпълнението на всеки предхождащ документ и съответно да го променяме в зависимост от променените обстоятелства или от дружи необходими промени, които трябва да бъдат направени.
Предвижда се доста сериозен ръст на средствата за здравеопазване, който от българските възможности няма как да бъде реализиран. Очакванията са да дойдат европейски пари, но ние, ако не успеем да представим добри проекти и да ги защитим, това няма да се случи.
Ако здравеопазването продължава да деградира, тази стратегия с нищо няма да промени нещата. Ние имаме да решаваме много проблеми, които нито Брюксел, нито друг може да ни ги реши, подчерта Виткова.
В момента да говорим за ново увеличение на здравната вноска с какъвто и да е процент, без всякаква яснота какво ще се прави с него, просто е една популистка риторика, отколкото съдържателен дебат, категорична е Виткова.
