Дълбоките бюджетни съкращения и растящата безработица довеждат все повече хора до депресия, а стопяващите се приходи означават, че по-малко хора ходят при лекари или могат да си позволят да закупят лекарства
Европейската финансова криза струва животи, броят на самоубийствата и заразните болести се увеличава, но политиците не обръщат внимание на този проблем, предупредиха здравни експерти, цитирани от "Ройтерс".
Дълбоките бюджетни съкращения и растящата безработица довеждат все повече хора до депресия, а стопяващите се приходи означават, че по-малко хора ходят при лекари или могат да си позволят да закупят лекарства.
Резултатът е увеличаване на броя на самоубийствата, съчетано с тревожен ръст на болестите, включително ХИВ, а в Гърция дори и малария, според анализ на Европейския здравен журнал.
Справянето с тези проблеми изисква схеми за силна социална защита, смятат изследователите. Мерките за икономии, наложени след започването на кризата в Южна Европа обаче, разрушиха тези схеми. "Има явен проблем с отричането на ефектите, които кризата оказва върху здравето, въпреки че те са доста видими", коментира главният изследовател Мартин МакКий.
"Европейската комисия има задължение по договор да следи здравните ефекти от всичките й политики, но не направи никаква оценка за ефектите върху здравето от мерките за икономии, наложени от "тройката" (Европейската комисия, Европейската централна банка и МВФ - бел. ред.).
Случаят на Исландия обаче показва, че има алтернатива. Въпреки опустошителната финансова криза, страната отхвърли икономиите и вместо това продължи да инвестира в социалната си система, в резултата от което според изследователите там не е имало видими ефекти върху здравето след кризата.
МакКий и колегите му обаче отбелязват, че здравните системи са под натиск в много европейски страни, както Испания, Португалия и Гърция. Наблюдава се растяща тенденция пациентите да търсят лекарска помощ в късен етап, въпреки че това означава по-лоши последици за тях и по-високи разходи за здравните системи в дългосрочен план.
