Представители на Браншова камара „Плодове и зеленчуци“ предлагат да се създаде застрахователен фонд за компенсации на пропаднали площи, съобщи Коста Петров, председател на Сдружението „Българска праскова“ в Сливен, цитиран от econ.bg.
Предложението бе направено по време на среща между заместник-министъра на земеделието Тодор Джиков и овощари от различни краища на страната по повод пораженията върху овощни насаждения от измръзване в края на месец март. Сред присъстващите бяха стопани от Сливенско, Айтос, Карнобат, Стара Загора, Хасково и др.
Средствата във фонда ще се набират чрез внос от собствениците на обработваеми земи, които получават субсидия. Те ще се внасят на година и ще се натрупват, а при нужда ще се изплащат на пострадалите с помощ и от държавата. Според Петров, в процеса на преговори начинът на събиране на средства може да бъде обсъден и да се вземат примери от други държави.
Председателят на "Българска праскова" изтъкна, че застрахователите не правят застраховка до 20 април. Той бе категоричен, че от министерството трябва да вземат кардинални решения как да се извършва застраховането и кои фирми да имат право да застраховат, заради множество некоректни практики от тяхна страна.
Според Венцеслав Темелков, който е брокер и има опит в застрахователния бизнес, промяната в метеорологичните условия в последните години прави необходима промяна и в нормативните уредби при застраховането. Рискът от измръзване го няма в указанията от Държавен фонд "Земеделие", като там фигурират само риск от градушка, буря, проливен дъжд и осланяване, каза той. Освен това, участвали застрахователни дружества, които нямат презастраховател, водят до риск при наличие на по-голяма щета, тя да не се покрие.
"Проблемът, който имахме на 30 март, беше много тежък за региона, припомни Коста Петров. Температурите паднаха до -5, -7 градуса на места, което е пагубно за много от костилковите цветни култури, като бадем, череша, праскова, кайсия. Има поражения при сливи, ябълки и круши. Почти 80-90 процента са пораженията при кайсиите и прасковите, ранните сортове череши – също 80-90 процента, а при късните достигат до 50 процента. Пропадането при бадемите е близо 100 процента, при сливовите насаждения – на места до 50 процента.
Много от хората разчитат на тази продукция и остават без доходи цяла година, обясни той. При овощарството обработването продължава и след пропадането на реколтата, за са се подготвят дръвчетата за следващата година, а разходите продължават. Той цитира правило при застрахователите, че ако пропадането на земеделската площ надминава 75 процента, то това попада в графата "тотал щета".
Браншова камара "Плодове и зеленчуци" и асоциациите в този сектор са получили уверение, че ще бъдат компенсирани за тези площи, посочи още Коста Петров.
