Ако тенденцията продължи със същото скоростно темпо, тя ще окаже значителен стрес върху земните екосистеми по целия свят
Нашата планета преминава през една от най-големите климатични промени от изчезването на динозаврите преди 65 милиона години. Но това, което може би е дори по-тревожещо за хората, растенията и животните, е свързано със скоростта на тези промени.
Специалисти по климата от университета в Станфорд предупреждават, че скоростта на промените през следващия век ще бъдат поне 10 пъти по-бързи от всяка климатична промяна, случила се от края на динозаврите насам. Ако тенденцията продължи със същото скоростно темпо, тя ще окаже значителен стрес върху земните екосистеми по целия свят. Много видове ще трябва да извършат сериозна поведенческа, еволюционна и географска адаптация, за да оцелеят, твърдят учените.
Въпреки че част от промените, които планетата ще преживее през следващите няколко десетилетия, „вече да са заложени в системата“, то начинът, по който климатът ще изглежда в края на века, зависи в голяма степен от поведението на човечеството, смятат специалистите.
Последните колосални промени в климата на планетата се случват преди 20 хиляди години, когато температурите се покачват с 5 градуса и с това се слага край на последния ледников период, съобщава БЛИЦ. Тогава гигантските ледници, покриващи голяма част от Северна Америка, Европа и Азия, се изместват на север и така освобождават нови земи, които биват реколонизирани от растенията, животните и човека.
Тогава тези промени се случват в рамките на хилядолетия, докато днес затоплянето става само за десетилетия – в рамките на един човешки живот. Тези скоростни промени тревожат учените, които смятат, че много видове не биха могли да се адаптират и има опасност да изчезнат.
„Няма съмнение, че климат, в който всяко следващо лято е по-горещо, представлява реален риск за екосистемите по света“, казва проф. Ноа Дифенбоу от университета Станфорд, цитиран от Phys.org. „Въпреки това съществуват възможности за намаляване на този риск, като в същото време се осигури достъп до необходимите енергийни източници“, допълва професорът, реферирайки към факта, че днес близо 2,5 млрд. души по света живеят без достъп до енергийните ресурси, които ние приемаме за даденост.
В бъдеще включването на тези хора към енергийните системи би подобрило качеството им на живот, но би натоварило допълнително околната среда с парникови газове, които може да ускорят глобалното затопляне, опасяват се учените.
