Над 50% от българите не спортуват, а с различни тестени изделия закусват 26% от семействата
Прогресивният ръст на затлъстяването, станал един от най-активно дебатираните проблеми по отношение на съвременния начин на живот, расте и при бременните жени. Тази тревожна тенденция очертаха експерти на провелата се днес дискусия "Как да подобрим живота на майките и бебетата чрез изграждане на стандарти за правилно хранене”, която се състоя в рамките на кампанията "Първите 1000 дни... и след това”. Кампанията се осъществява под патронажа на Парламентарната комисия по здравеопазване в НС, с подкрепата на Министерство на здравеопазването и със съдействието на 15 болници в цялата страна.
На форума бяха представени данни от специално направено проучване за хранителните навици на българите. Те показаха някои притеснителни факти за нездравословния начин на живот на населението, както и за липсата на активност в ежедневието на сънародниците ни.
Експертите се обединиха около твърдението, че калорийната интоксикация се превръща в епидемията на нашия век и за разлика от заразните заболявания, с които се борят фармацията и медицината, проблемът с приемането на свръхкалории всеки трябва да се справи сам.
"Това не е пандемията на инфекциозните заболявания на миналия век, това е пандемията метаболитен синдром – затлъстяване, диабет, повишено кръвно налягане и последващите от това тежки увреждания със скъсяване на живота. За разлика от старите епидемии, решаването на тази е въпрос, който се отнася до всеки от нас и е свързано с рационално, което означава умно пресметнато хранене.”, категорични са експертите.
Други тревожни факти от проучването сочат, че повече от половината от анкетираните българи не спортуват изобщо, а други 8% практикуват някакъв спорт едва 2 до 3 пъти в месеца. Над 25% от сънародниците ни консумират тестени изделия за закуска, а колбасите, които според специалистите е добре да се избягват или намалят до минимум, са традиционна храна за повече от 18% от българите и то при респонденти, проявили глобална заинтересованост към начина на хранене.
Противно на съветите на специалистите, 19% от българите ядат десерт на вечеря, а 12% и на обяд. Правилното хранене през Първите 1000 дни обезпечава нормалното развитие на индивида и намалява риска от възпалителни заболявания, алергии, затлъстяване, и свързаните с него заболявания през по-нататъшния живот на човека”, категорична е доц. д-р Миглена Георгиева.
"И според Световната здравна организация затлъстяването е епидемията на съвремието ни”, каза д-р Румен Велев, директор на Втора САГБАЛ "Шейново”. "Лошите навици на възрастните рефлектират в лошо възпитание на следващото поколение. Това важи с особена сила за бременните и майките на малки деца. Моите наблюдения сочат, че предвид увеличаване броя на жените с наднормено тегло, нараства и броя на бременните с такова, а ние вече знаем, че значително по-голям процент от жените, наддали по време на бременността си с 16 и повече килограма, остават с наднормено тегло и след това. Те раждат по-трудно, с висок риск от усложнения както за майката, така и за плода”, казва още Велев.
Храненето с тестени изделия на закуска и употребата на газирани напитки води след себе си не само ръст на килограмите, а запълване на дневната нужда от калории с храни, богати на въглехидрати и бедни на ценни минерали и витамини, изключително важни за правилното развитие на плода и малкото дете. Много често при нас идват бременни жени, които се хранят прекомерно, затлъстяват излишно и това е разбираемо, защото все още често се следва максимата яж за двама, при налични поредица от научни доказателства, че през първите месеци на бременността на бъдещата родилка са необходими едва 300 калории в повече. Бебетата, родени от майки, хранещи се твърде много или нездравословно, са с по-висок риск от затлъстяване, диабет и други хронични незаразни заболявания.
Според експертите, затлъстяването и излишните килограми не са единственият резултат от нездравословния начин на живот. Прекомерното спазване на диети, гладуването и консумацията на ограничен кръг от хранителни продукти е не по-малко опасно за бъдещите майки и техните деца.
"При световни данни, показващи наличието на 2% на малки деца с алергии, в България този дял е 22%”, коментира доц. д-р Ралица Георгиева, началник Клиника по неонатология, СБАЛДБ София. "Проблем при захранването на малките деца е твърде ранното даване на краве мляко. Ставаме свидетели и на два полюсни проблема – недохранване на малките деца от ромската общност от една страна, а от друга – 10-12% от българските деца са с наднормено тегло”, коментира още доц. Георгиева.
Според специалистите безотговорното отношение на някои бъдещи родители към собственото им здраве дава пряко отражение върху живота на децата им. Затова и те призоваха към отговорно отношение към създаването и отглеждането на дете. Според лекарите друга ключова грешка е безкритичното информиране от Интернет, заместило задължителните консултации със специалист.
Дискусията завършва първия от четирите етапа на социално-информационната кампания "Първите 1000 дни... и след това”. Тя бе подета като резултат от тревожните тенденции за спад на раждаемостта в България в последните няколко години. Други тревожни тенденции са свързани с възрастта на раждане, която се е увеличила сериозно през последните години и с ръста на проблемните бременности и раждания.
Други участници в дискусията бяха специалистите доц. д-р Миглена Георгиева, началник на Втора детска клиника към Университетска Болница "Света Марина", Варна, проф. Д-р Боряна Слънчева, национален консултант по неонатология и началник на Клиника по неонатология УАГБ "Майчин дом”, доц. Д-р Иван Костов, директор на Първа САГБАЛ "Св. София”, д-р Ивелина Герова, представители на фондация "Нашите недоносени деца" и "Искам бебе”.
Първите 1000 дни" (приблизително 3 години) е времето, в което жената може да промени съдбата на своето дете към добро, да му помогне да развие своя пълен потенциал и да го научи да води здравословен живот.
