В България един на всеки десет души е под най-ниската линия за бедност или се намира в т.нар. дълбока бедност
Притеснителен е фактът, че дори при застаряването на населението сред децата бедността е по-висока отколкото сред възрастните. Това е наследствена бедност – деца, които живеят в домакинства на безработни или обезкуражени родители, показват изводите от нов доклад на Института за пазарна икономика (ИПИ), представен днес в столицата.
"Логично, най-висок е рискът от дълбока бедност при безработните. 30% от тях са застрашени от него, докато при заетите този процент е 2 на сто. У нас над 80% от хората с висше образование имат работа. Никой не казва, че взимат високи заплати, а голяма част дори не работят по специалността си, но все пак успяват да се оправят на пазара на труда. Докато при хората с основно или по-ниско образование ситуацията е много по-лоша – под 50% от тях са икономически активни", заяви икономистът Петър Ганев.
Групата, при която рискът от бедност е най-голям, е тази на семействата с три или повече деца. Той е голям и при пенсионерите и особено при възрастните жени над 60-70 години, които живеят сами.
Разбивката по региони пък показва, че в София рискът е най-малък (под 10 на сто), а в Сливен и Видин е най-висок (над 40 на сто). Факторите, които го определят, са демографската ситуация в съответния регион, дали там живеят много представители на малцинствените групи, дали има висше учебно заведение и съответно привличане на повече млади хора и др.
Според ИПИ за да се справи с проблема, държавата трябва да се стреми да свива дела на хората с основно образование и да им осигурява възможност за придобиване на умения, подходящи за пазара на труда; да се фокусира върху пенсионната система и социалната политика; да има ясно разделение между социална и осигурителна политика.
"Ситуацията на пазара на труда се подобрява – за две години броят на заетите се е увеличил със 100 000 души. За съжаление обаче тромавите трудови правила и големите регионални различия пречат на справянето с бедността", заяви Ганев.
"Приоритет на България трябва да бъде осигуряването на заетост на младите хора. Ако един човек още като млад остане извън пазара на труда, той може да има трудности да си намери работа и през останалата част от живота си. Фокус трябва да бъде поставен и върху турското и ромското малцинства. Много от техните представители са необразовани, има езикова бариера. В нашите изследвания за България установихме, че много от тях не могат да се обучават, защото са сезонни работници", коментира експертът от Световната банка Сандор Карачони.
По думите му голяма част от социалните мерки у нас не оказват пряко влияние за намаляването на бедността. Твърдението му бе подкрепено и от ИПИ.
"Ефективните програми са жертва на такива, които не достигат до бедните. Сега например се правят реформи в програмата за детските надбавки, която е сред най-нискоефективните, с много нарушения и създаваща грешни модели на поведение. А би било по-добре да се работи за увеличаването на гарантирания минимален доход", каза икономистът Явор Алексиев.
