Поддържат се изкуствено ниски цени на еленергията заради не повече от ¼ от домакинствата, сочи доклад на института
Поддържането на изкуствено ниски цени на електроенергията за домакинствата в България традиционно се обосновава със "социалната поносимост” на цената на електроенергията. В същото време липсват обективни аргументи в тази посока, които да покажат колко точно домакинства изпитват затруднения с плащането на сметките си за електроенергия и каква е причината за това. Не се търсят и решения в посока намаляване на сметките чрез използване на алтернативи на отоплението с електроенергия или по-добра насоченост на социалните помощи за отопление, а продължава да се води криворазбрана социална политика през крайните цени на тока. Това се казва в доклад на Института за пазарна политика (ИПИ) за потреблението на електроенергия от домакинствата, присъединени към мрежата на "ЕВН България Електроразпределение” ЕАД в периода 2009-2014 г.
Това, което често се премълчава, е, че освен от цената на електроенергията, сметките на домакинствата зависят и от тяхното потребление. Анализът на консумацията на битови потребители в периода 2009-2014 г. показва, че средногодишният дял на домакинствата с ниско и средно потребление (до 500 КВтч месечно потребление) е около 85%, а консумираната от тях електроенергия – около 61%. В същото време делът на домакинствата с високо потребление (над 500 КВтч месечно потребление) е около 15%, а консумираната от тях електроенергия – около 39%. С други думи малък дял от потребителите консумират голяма част от електроенергията. Тази разлика е още по-видна през отоплителния сезон – през ноември около 15% от домакинствата потребяват около 50% от електроенергията, а през януари около 32% от домакинствата потребяват над 70% от електроенергията, сочат изчисленията. От тях се вижда, че делът на домакинствата с потребление между 501 и 1000 КВтч през януари е с 15,8 пр.п. по-висок в сравнение с юни, а при тези с потребление над 1000 КВтч увеличението е близо 9,8 пр.п. С други думи в резултат на понижаването на температурите през зимния сезон, 25,7% от домакинствата преминават от групата с потребление до 500 КВтч в групата с високо потребление. Други 3,2% от домакинствата с ниско и средно потребление преминават в групата с нулево потребление. Не е задължително всички тези 25% от домакинствата да изпитват трудности с плащането на сметките си за ток - този процент е по-скоро своеобразна горна граница на потенциално затруднените домакинства.
Резултатът – поддържане на изкуствено ниски цени заради не повече от ¼ от домакинствата, изчисляват от ИПИ и допълват, че това създава порочна спирала: обезкуражава инвестициите в енергийна ефективност, насърчава още по-високото потребление на електроенергия и прави бъдещи увеличения на цената почти невъзможни. В същото време компаниите в сектора – частни и държавни, трупат финансови загуби, които рано или късно ще бъдат платени по един или друг начин.
Въпреки всички притеснения за голям дял на домакинствата със затруднения при плащането на сметките за ток и преустановено подаване на електроенергия, изследване на ЕВН сред около половината от клиентите им през 2013 г. показва, че те са неоснователни. Наблюдава се сравнително нисък дял на клиентите, които закъсняват с плащането на фактурите – под 24% от всички клиенти с потребление, различно от нулево, който показва, че трудно може да се говори за широкоразпространен проблем с плащането на сметките за ток. От тези 24% от домакинства със закъснения огромен дял – 71%, закъсняват с плащането на фактурите с не повече от 6 дни. Реално преустановяване на снабдяването с електроенергия се наблюдава при около 11-12% от клиентите на дружеството. Делът на клиентите, чието снабдяване с електроенергия е преустановено повече от един път, е около 3-4%, а повече от два пъти – по-малко от 2%.
От ИПИ анализират данните, като казват, че дори и да съществува проблем при заплащането на сметките за електроенергия, той е изолиран до ограничена група от потребители и като такъв следва да бъде обект на фокусиран подход от страна на съответните държавни органи. Казано по друг начин – добре е социалната политика да бъде фокусирана към тези, които се нуждаят от нея и да бъде оставена в ръцете на отговорните за нея институции.
