Дори ЕК да одобри плана, под въпрос остава дали тези средства няма да се превърнат в поредната схема за пилеене и неефективно изразходване на пари
Институтът за пазарна икономика представи анализ на Националния план за възстановяване и устойчивост като приоритети, инвестиции и очаквани резултати. Последната, пета версия на Плана на България е
представена на 15-ти октомври 2021 година и е изпратена официално на Европейската комисия от служебното правителство на Стефан Янев. Планът съдържа 59 проекта за инвестиции и 46 реформи в четири
основни стълба - "Иновативна България", "Зелена България", "Свързана България" и "Справедлива България". Общото финансиране на инвестициите, включени в Плана е 21 млрд. лв., от които 13 млрд. лв.
са осигурени по Механизма за възстановяване и устойчивост. Българският план все още не е окончателно одобрен, като забавянето в представянето му пред ЕК до известна степен се дължи на политическите
обстоятелства в страната. Планът съдържа и сериозни политически ангажименти, които вероятно ще трябва да бъдат потвърдени от редовно избрано правителство, подкрепено от парламентарно мнозинство, за
да се осигури безпроблемното му изпълнение.
Основна част от реформите са представени през инструментите за реализацията им – промяна на законодателството, сформиране на работни групи и комисии, разработване на стратегически документи,
създаване на административни структури. Това означава, че на практика наименованието на реформите се разминава със съдържанието им, а последното в някои случаи дори не е ясно дефинирано.
Около ¾ от разходите са изграждане/рехабилитация на инфраструктура и физически капитал (закупуване на машини и съоръжения). Останалата ¼ е са човешки капитал, труд и технология. Планът за
възстановяване на практика се използва като заместител на национална инвестиционна програма в редица сектори.
Липсата на аванс по плана може да има негативен ефект върху бюджета и макроикономическите показатели на България за 2021 г. По оценки на Европейската комисия през 2024 г. България ще реализира едни
от най-големите ефекти от плана върху БВП – както директно от изпълнението на плана (3%), така и индиректно като вторични ефекти от изпълнението на плановете на другите държави на съюза
(0,7%).
Отлагането на реформите и проектите във втората половина на плана (след 2023 г.) може да се окаже загуба на ценно време. Българският план е силно "изтеглен" назад във времето – до степен да си
задаваме въпроса дали това е план за възстановяване на растежа след тежка криза или инструмент за реализиране на някакви инвестиционни идеи далеч в бъдещето.
Планът за възстановяване не съдържа икономически анализ за обща оценка на ефектите от проектите на секторно ниво, което означава, че е много трудно да се прецени какви ще са резултатите от
изпълнението им и доколко ще се постигнат целите. Няма ясно дефинирани цели и индикатори. Ниското качество на индикаторите за оценка показва слабости в разработването на проекти, подходящи за
финансиране. Капацитетът на администрацията да планира, бюджетира и реализира инвестиции и реформи ще бъде подложен на изпитание. Последните бележки на Европейската комисия показват, че изготвянето
на една своеобразна капиталова програма, аргументирана с индикатори за измерване на очакваните ползи от всеки проект, както и оценка на общото въздействие върху икономиката не е лесна и
безпроблемна задача. Дори ЕК да одобри Националния план за възстановяване и устойчивост на България и да започне да финансира проектите скоро, под въпрос остава дали тези средства няма да се
превърнат в поредната схема за пилеене и неефективно изразходване на пари без ясен краен (полезен) резултат.
