Честите избори, неформиране на правителство, закъснение при приемането на нормативните актове, липса на подкрепа за определени реформи. Това са част от рисковете за неизпълнение на мерките по Плана за възстановяване, обявиха на своята интернет страница от Института за пазарна икономика.
На 16 декември 2022 г. България получи първо плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Това най-накрая е добра новина след пропускането на шанса за авансово плащане и редица забавяния и неуспешни стъпки на българските правителства при финализирането, подаването, одобрението и изпълнението на НПВУ.
Времето за отчитането на следващия пакет от мерки наближава, а напредъкът е минимален. В тази обстановка и една година след старта на работата по плана ИПИ прави оценка на напредъка и основните рискове, които биха въздействали негативно върху изпълнението, финансирането и успешното му приключване.
Още при подготовката и първоначалните стъпки на изпълнението на НПВУ започват да се проявяват редица рискове пред успешното му реализиране. Силно притеснителни са знаците в последно време за липса на политическа и обществена подкрепа и разбиране на значението на плана, функционирането на механизма за възстановяване и устойчивост и ангажиментите на България.
Анализът и оценката на рисковете в изследването на ИПИ са извършени на база на концепцията за измерване на влиянието им и вероятността да се реализират. Рисковете са групирани и се разглеждат в няколко категории.
Първоначалната оценка на рисковете показва, че:
- Най-значими са политическите рискове – по-специално риск от политическа нестабилност и чести избори, реализиран в забавяне на подготовката и приемането на нормативни актове във връзка с НПВУ; липса на политическа подкрепа за реформите и риск от корупция и застрашаване на върховенството на закона.
- На следващо място по тежест са административните рискове (липса на капацитет, на подкрепа, на разбиране и на способности за подготовка на реформите).
- Своята тежест имат и проектни рискове, които засягат изпълнението на конкретните инвестиции.
- Икономическите рискове също имат негативно въздействие, макар и относително ограничено – висока инфлация, разходи за труд, забавяне на икономическия растеж и икономическа криза, затруднения с националното съфинансиране на проектите и др. Оценката на тези рискове е силно променлива, зависи от икономическата среда и трябва да се извършва по-често.
- Външните рискове са ограничени по влияние, но не бива да се пренебрегват, а да се наблюдават.
Управлението на значимите рискове е системен и стратегически процес, който изисква повишаване на контрола върху ситуацията и подобряване на условията, познанията и информираността на заинтересованите страни, които влияят върху вземането на решения – политически лица, административни структури, обществеността. Активното и ранно адресиране на рисковете е ключово пред управлението им, както и добрата комуникация.
