Има опасност от отлив на висококвалифицирани специалисти
Високотехнологичният бизнес, представен от водещите ИКТ организации в страната, е сериозно обезпокоен във връзка с обявените намерения за повишаване на максималния осигурителен доход на 3000 лв.,
става ясно от общо становище на асоциациите АСТЕЛ, БАСКОМ, БАИТ, БАА и ИКТ Клъстер, пише TechNews.bg.
Една такава промяна ще има осезаемо негативен ефект върху цялостния инвестиционен климат в страната, както и върху този сектор с висока добавена стойност и възможността му за растеж, се казва в
писмото, адресирано до министър-председателя Бойко Борисов и други отговорни фактори в държавата.
"В основата на този растеж е капацитетът ни да създадем стратегическа индустрия, базирана на стратегически талант, който е глобално конвертируем и за чието създаване, задържане и обратно привличане
в страната работим активно. Като социално отговорна индустрия и добри данъкоплатци, подкрепяме осигуряването на по-добри условия за достойни старини, но не с цената на този погрешен модел и не с
цената на противопоставяне на отделни групи хора в нашето общество", се посочва в становището.
Според асоциациите, ако една група получава повече, защото произвежда повече, а от там носи повече приходи в хазната, не е разумно да се демотивира, а обратното – да се стреми към повишаване на
броя, мотивацията и производителността на този генератор на високи приходи. Това е и пътят да се осигури траен източник на ресурс, който да се преразпределя, включително и към пенсионерите, смята
ИКТ бизнесът.
"Изненадани сме, че в години с бюджетен излишък се взема от генериращите висока добавена стойност, вместо да се инвестира в увеличаване на техния брой чрез инвестиции в образователната система за
подготовка на повече специалисти. С резултатите от труда на заетите в ИКТ сектора не само се повишава потреблението, което е основен двигател на растежа в последните години, но и разработвайки и
внедрявайки ИКТ продукти и услуги в българските предприятия се повишава конкурентоспособността им", гласи писмото.
Отчитайки, че това намерение ще обхване близо 148 000 лица, от които една трета са заети в ИКТ индустрията, следва ясно да се осъзнае, че това ще засегне както служителите, така и работодателите,
подчертават браншовите организации в съвместното изявление.
Според тях, съществува реална опасност от отлив на висококвалифицирани специалисти, който предвид дефицита на кадри, не би могъл да бъде компенсиран по никакъв начин. След отлива на специалисти ще
ги последват и компаниите, които ще предприемат активни действия по преразпределение на своите разходи за заплати чрез наемане на повече хора в зони с по-добри икономически условия – например
свободните икономически зони край Скопие и Ниш.
Икономическият резултат от това правителствено решение ще бъде строго отрицателен – вместо да се акумулират повече средства, постъпленията ще намалеят, при това не само еднократно, а кумулативно,
тъй като ще продължат да спадат и през следващите години, е мнението на ИКТ общността.
Друго негативно следствие на увеличаването на осигурителните вноски (особено в комбинация с обсъжданото увеличаване на вноските по задължителното здравно осигуряване) ще бъде редуцирането, а дори и
прекратяването на инвестициите от страна на компаниите в допълнително обучение и нови кадри в бизнеса, за развитие и мотивация на персонала, както и намаляване на капацитета на фирмите да отделят
средства, ресурси и време за участие в социално отговорни кампании.
Противоречивите действия на правителството, според ИКТ бизнеса, водят до непредвидимост на средата, което се отразява както на българските компании, така и на привличането на потенциални
чуждестранни инвеститори. Има опасения, че краткото предизвестие на тези промени ще доведе до напрежение и нарушаване на плановете за развитие.
"На мнение сме, че толкова чувствителна тема следва да се комуникира и с бизнеса, който е пряко засегнат. Едно прибързано и непрозрачно решение буди съмнения дали е направена прецизна оценка на
въздействието върху бизнес средата", се казва в становището.
Промяната неизбежно ще рефлектира и върху цените на ИКТ продуктите и услугите, което ще се отрази на конкурентоспособността на българската икономика на най-базисно равнище, завършва писмото.
