В Германия средната възраст на кадрите е 45 години, а в България - 30
ИТ-специалистите в Румъния и България са сред най-младите в сравнение със Западна Европа по данни, обобщени от софтуерна компания, проучвала бранша. Средният професионален опит на специалистите в сектора в Германия например е 11 години, докато в България е малко над 5.
Съотношението жени : мъже в сектора е приблизително 1 : 2 ,5 за повечето страни. За България е прави впечатление фактът, че почти 40% от дипломираните ИТ специалисти са жени. Причината едва 30% от заетите в сектора да са дами е, че повечето избират друг сектор за реализация или преподавателска кариера. 80% от преподавателите по информатика са жени.
Основните умения за реализация в ИТ сектора като аналитично мислене, компютърна грамотност, техническа грамотност и др. започват да се придобиват още в начална училищна възраст според специалистите от Axway. Едновременно с това едва 4 от общо 40 школи за изпреварващо и извънкласно обучение предлагат изучаване на компютърни дисциплини.
"Само до 2015-та година в Европа ще се търсят над 900 000 квалифицирани специалисти.” – коментира Наташа Кумчева, Директор човешки ресурси, и допълва: "Ако искаме да сме конкурентоспособни и да се възползваме от това търсене трябва да популяризиаме професиите в сектора. У нас те са сравнително по-нови отколкото в Западна Европа и не съвсем популярни сред младите хора.”
От 6 месеца до една година отнема на дoбрите студенти да се обучат за работа в софтуерна компания и да стартират. Основната критика от страна на сектора към образованието е липсата на актуални практични знания и умения. Все повече учебни заведения предлагат високо технологични програми.
Най-често пътят на специалистите по техническа поддръжка, на системните администратори и на специалистите по качество на софтуера минава през стаж в местен интернет доставчик. Софийският Университет, Техническият университет в София и Нов български университет подготвят повечето от кадрите за програмисти и ръководители на проекти и част от кадрите за специалисти по качеството. Тенденция е за позициите ръководител проекти да се търсят кадри с богат житейски и професионален опит, особено добри комуникационни и лидерски умения. Икономическото образование при тези позиции може да е значителен плюс затова нерядко на тях се назначават и студенти от Университета за национално и световно стопанство. Според обявените програми и Софтуерният университет вече подготвя кадри за всички професии в сектора.
"Някои държави предприемат специални мерки по отношение на привличане на младите към високо-технологичните професии. Например в Румъния софтуерните инженери са освободени от 16% данък. Важно е и в България да има политика на кадрите в областта на високите технологии.”, допълва Наташа Кумчева.
