Пирамидалните агентски схеми водят до слаб професионализъм През миналата седмица стана ясно, че "Алианц България Живот" е направила рицарски жест за защита на реномето на застрахователния бранш у нас. Още със самото си излизане визираната от "Алианц" наредба постави под въпрос дали и доколко дружествата подреждат агентската си структура в пирамидални, мултилевъл маркетингови структури.
Факт, за който се избягва обикновено да се говори, но обществена тайна е и визираната в текста на указанието възможност за наемане на хора за продажба на застрахователни продукти, които не са достатъчно подготвени за това. Най-безспорен е примерът при продажбата на кампанийната застраховка "Гражданска отговорност" от общозастрахователните дружества. Дори и самите застрахователи признават, че рискът, който поемат при наемането на неподготвен персонал за тези кампании, може да им изиграе лоша шега. Решението според тях обаче едва ли ще дойде от някакви наредби, колкото и добре да улавят те пулса на проблемите. Още в началото на годината г-н Кирил Бошов каза за КЕШ, че е крайно време да се помисли за прекъсване на порочната практика за кампанийност на застраховането на гражданската отговорност на лицата, притежаващи МПС, и да се премине към друг модел. Неговото предложение касаеше възможността да се сключват застраховки с определен срок, като всяка година държавният надзорен орган да издава нареждане за лимити, които да касаят всички, сключващи се от този момент нататък застраховки с валидност една календарна година.Все пак атаката на "Алианц България" е по-скоро формална и вероятно цели да обърне внимание към цялото отношение на законотворците към естеството на застраховането като бизнес.
Доц. Д-р Пламен Ялъмов, изпълнителен директор на ЗАД "Алианц България Живот", заяви за КЕШ, че в началото на другата седмица компанията ще уточни всички юридически подробности по административното дело, което компанията заведе миналата седмица във Върховния административен съд (ВАС) срещу Заповед №145/29.11.2002 г. на директора на Агенцията за застрахователен надзор, с която е утвърдено Указание №21/29.11.2002 г.
Според жалбоподателя с указанието (в противоречие със Закона за застраховането) се забраняват т. нар. пирамидални схеми за продажба на застрахователни продукти от застрахователи, застрахователни брокери и агенти. В жалбата се казва, че: "В нормативната база, в практиката и теорията на застрахователната дейност липсва понятие "пирамидална схема" и употребата му в този акт създава погрешно негативно впечатление за работата на застрахователните дружества като цяло." Според жалбоподателя директорът на Агенцията за застрахователен надзор с Указание № 21 създава регулации и ограничения, които могат да бъдат утвърдени единствено със закон.
В текста на указанието се дава определение на понятието "пирамидална схема" за продажба. За такава схема се счита тази, при която, за да постъпиш на работа, се изисква встъпително плащане на някаква вноска. В нормативния документ не се прави разлика между възмездна и безвъзмездна такса, а проучване на КЕШ потвърди, че много застрахователни брокери задължават кандидатите за работа при тях да заплатят курс на обучение за продажба на застраховки. В този смисъл е под въпрос, дали те не нарушават българското законодателство. Втората отличителна черта на "пирамидите" според указанието на АБЗ е това, че "наред със задължението за продажба на застрахователни продукти обикновено се поема задължение за привличане на нови участници в схемата". В застрахователните пирамиди също така основна част от възнаграждението и други евентуални облаги на лице, което е привлякло нови участници, произтичат от преразпределението на дохода на застрахователните агенти, а не от продажбата на продукти на трети лица.
Конкретните разпореждания, които се дават с указанието, са сведени до три пункта. На първо място при продажбата на застрахователни продукти не трябва да се плаща за възможността да се осъществява посредническа дейност или ако има встъпителна вноска, или ако се изисква някаква начална инвестиция, тя да има минимален размер и винаги да подлежи на връщане при прекратяване на дейността.
Като задължително условие се поставя и възможността получаването на бъдещи ползи да произтича единствено от продажба на застрахователни продукти, а не от привличането на нови застрахователни посредници. Последното нареждане е, че "Всяко лице, извършващо застрахователно посредничество, трябва да има пълни и точни познания за застрахователните продукти."
