Цените на стоките, размерът на заплатите и масовото обедняване са причините единната валута да е нежелана в най-бедната икономика в ЕС
Основните притеснения на българите при приемането на еврото касаят поскъпването на живота. Цените на стоките, размерът на заплатите и масовото обедняване са причините единната валута да е нежелана
в най-бедната икономика в ЕС. Мнозинството от българите не подкрепят влизането на България в Еврозоната и са склонни да повдигнат въпроса на референдум, сочи социологическо изследване, поръчано от
Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) и проведено от "Тренд” по метода на прякото полустандартизирано интервю, предаде БГНЕС. Според проучването, над половината – 54%, от запитаните желаят
и биха участвали в провеждането на референдум, относно премахването на българския лев като национална валута, като поне половината от запитаните са сигурни, че няма да подкрепят еврото. Едва 19%
одобряват курса на правителството към ERM II и единната валута. Само 20% от запитаните са на мнение, че референдум не е нужен за подобно ключово историческо решение.
50% от българите са против приемането на еврото, само 19% са за
Половината българи са против това България да въведе еврото като официална валута вместо лева, 19% са за такава промяна, а останалите 31% не знаят или не могат да преценят. Очаквано най-силната
подкрепа за еврото е при учащите се с 32%, а най-голямата съпротива при пенсионерите с 64%. Учащите се отличават и с най-голям процент отговори не знам и не мога да преценя – 61%, коментира
икономистът Георги Вулджев.
Най-популярната причина за подкрепа на еврото е удобството на това страните в Европейския съюз (ЕС) да имат една валута. Такова мнение е изказано от 32% от искащите смяна на лева с евро. Втората
най-популярна причина за предпочитане на еврозоната с 21% е усещането, че подобна стъпка към интеграция ще ни направи пълноправни членове на ЕС и ще ни движи напред.
Скептицизмът към еврото идва от друга посока – основно свързана с поскъпване на живота и стопанска несигурност. Най-посочваната причина за нежелание да се въведе еврото като парична единица на
България е, че всичко ще поскъпне, а доходите няма да се повишат. Такъв отговор са дали 35% от противниците на еврото у нас. Вторият най-разпространен аргумент против с 14% е, че българите ще
станем по-бедни. Всъщност когато бъдат събрани всички отговори, изразяващи стопанска несигурност и опасения за намаляване на благоденствието, процентите надминават 50. Подобни настроения могат да
се интерпретират през призмата на спомена за валутна нестабилност от времето на хиперинфлацията през 1997 г. и на второ място от наблюденията на притеснителните процеси в самата еврозона след
началото на дълговата криза през 2009 г., особено в съседна Гърция, посочи Вулджев.
Над половината българи вярват, че еврото и левът са стабилни валутни системи – 60% и 59% съответно. Недоверието към двете е ниско, 14% за лева във валутен борд и 10% за еврото, и в двата случая
съсредоточено при по-възрастните респонденти, особено тези над 70-годишна възраст.
