Чешката република и Словакия през миналата година приеха системи за прогресивно данъчно облагане, сега и в България се обмисля подобен ход, пише Businessweek
Няколко централно и източноевропейски страни, които въведоха плоския данък върху доходите през последните две десетилетия сега го изоставят или възнамеряват да го направят.
Чешката република и Словакия през миналата година приеха системи за прогресивно данъчно облагане, сега и в България се обмисля подобен ход, пише Businessweek, цитиран от Дарик.
На практика плоските данъци никога не са били това, което би трябвало да бъдат. Плоският данък обикновено се предлага като средство за опростяване на данъчната система, но не различните данъчни ставки правят данъчните системи сложни. И най-плоската данъчна система включва някакви изключения или пък нейното опростяване е компенсирано със сложна осигурителна система.
Това, което наистина прави данъците плоски е разпределението на тежестта: лицата с високи възнаграждения не трябва да бъдат карани да плащат много по-висок дял от доходите си, отколкото тези с умерени възнаграждения. Т.е. увеличението на данъците за богатите е възможно само до степента, в която се облагат и заплатите на средната класа.
Плоският данък на практика прави невъзможно за държавата да преразпределя доходи с данъчната си политика, за да намали неравенството. От друга страна ниските данъци могат да подкрепят развитието на икономика. Причината е, че икономическата цена на един данък е функция на данъчната ставка на квадрат или грубо пресметнато данък от 20 на сто има 4 пъти по-голям негативен икономически ефект от данък от 10 на сто. Така политическите правила, които ограничават пределните данъчни ставки могат да помагат за стимулиране инвестициите и икономическия растеж.
От друга страна плоският данък може да навреди на икономиката, като ограничава възможностите на правителството да реагира на променящите се икономически условия. Асиметрична рецесия като тази в момента засяга в далеч по-голяма степен бедните, отколкото богатите и налага увеличаване на прогресивността на фискалната политика за облекчаване на бедността и стимулиране на търсенето от потребителите.
Потреблението на богатите е ограничено не от приходите им, а от нуждите им, които реално не са много по-различни от тези на средната класа или бедните. Така голяма част от средствата на хората с високи доходи формират излишъци, които обикновено отиват за вносни продукти с висока стойност, инвестиции или банкови депозити.
Освен това плоският данък може да ограничи приходите в консолидирания държавен бюджет под икономически оптималното ниво и така да намали способността на държавата за предоставяне на полезни обществени блага.
Дори в Естония плоският данък вече не се радва на толкова висока подкрепа. От кризата през 2008 г. насам Естония решително запази плоския данък и осъществи тежка фискална корекция и строги икономии, като дори се присъедини към еврозоната. Растежът на нейната икономика силно се ускори от 2010 г. насам, но въпреки това брутният вътрешен продукт на страната остава под нивата от 2007 г.
Разбира се, много от европейските страни с прогресивни данъчни системи също се справят зле. Можете да имате добри или лоши икономически резултати и без плосък данък. Но икономическото влияние на плоския данък е спорно – той ограничава възможностите на правителствата за облекчаване на негативните ефекти от рецесията, така че не е изненада, че проблемите в европейската икономика го правят все по-малко привлекателен.
