Процентът на източноевропейците, които приемат зле платена работа, е непропорционално висок
През декември 2012 година 53 на сто от тях са печелили по-малко от две трети от средната заплата
Огромна имиграция от Източна Европа, провокирана от бедността? Актуалните проучвания показват, че напротив - източноевропейците често са добре образовани. Въпреки това повече от половината от тях имат работа, която е зле платена. Така започва репортаж на Дойче веле за източноевропейските имигранти в Германия.
Украински лекар станал шофьор на такси в Берлин, домашна помощница от България с университетска диплома или румънски химик, който мие прозорци - това са познатите клишета за имигрантите, принудени да приемат работа в Германия, която е доста под квалификацията им. А тези клишета често отговарят на действителността, показва статистика на федералната служба за заетостта.
Според споменатия документ процентът на източноевропейците, които приемат зле платена работа, е непропорционално висок. През декември 2012 година 53 на сто от тях са печелили по-малко от две трети от средната заплата. Сред германците - само 20 на сто приемат подобна работа, отбелязва германската медия.
Свръхквалифицирани и зле платени
Нивото на подготовка на имигрантите непрекъснато нараства, според Нина Нойбекер, експерт в немския институт за икономика. "Констатирала съм, че имигрантите, пристигнали в Германия след 2004 година, имат много по-добра подготовка от тези, дошли по-рано", казва тя. Според данните на института за икономика две трети от имигрантите имат професионална квалификация или висше образование. Ако се направи сравнение за това откъде идват, ще се види, че именно източноевропейците са най-образовани.
Според проучване на института за икономика голяма част от румънците и българите, пристигнали в Германия от 2007 година насам, приемат работа доста под подготовката им. Процентът на свръхквалифицираните варира между 40 и 58 на сто.
Дискриминация или по-сложен проблем?
От перспективата на партията на Левите актуалният дебат за имиграцията от Румъния и България, мотивирана от бедността, изглежда напълно в друга светлина. Сабине Цимерман, депутат от Левите, говори за "липса на политики за заетостта в Германия".
Отговорна според нея е общата тенденция за закриване на стари работни места и замяната им с нови, но зле платени и предлагани с предимство на имигрантите. "Става въпрос за системна дискриминация", подчертава Цимерман. "Огромен брой работодатели предлагат работа на имигранти само при тези условия", обобщава тя.
Макар че според Нина Нойбекер, единствено с дискриминацията не може да се обясни голямата разлика между работата на германците и тази, предлагана на имигрантите.
Вероятно "различията се дължат на цяла поредица от фактори, сред които непризнаването на дипломите, получени в чужбина, заема централно място". Поради тази причина огромен потенциал не се използва в пълната му степен, казва Нойбекер.
