България е единствената държава в ЕС, в която средствата за здравеопазване като дял от БВП са намалели в периода 2002-2010 г.
Тенденцията за удължаване продължителността на живота в европейските страни може да се обърне поради налагането на съкращаване разходите за здравеопазване от притиснатите от финансовата криза правителства, сочи доклад на Световната здравна организация (СЗО), цитиран от АФП и БГНЕС. "Може да се осъществи сценарий, при който постиженията на европейския регион в постигането на по-голяма продължителност на живота ще бъдат заплашени, ако икономическата и социална криза бъдат съчетани с намаляване на разходите за здравеопазване и други услуги", гласи документът.
Такива проучвания се правят на всеки три години. Последният документ – за 2012 г. показва, че макар като цяло Европа да се радва на увеличена продължителност на живота, показателят варира много в региона. Отличник е Испания, в която средната продължителност на живота е 82,2 г., на дъното е Казахстан с 68,7 г. (България е на 11 място отзад напред с продължителност на живота при мъжете около 71 г. и при жените около 78 г. - бел. ред.)
Проучването обхваща 53 държави, които много се различават помежду си: от Израел и Централна Азия през богатите страни от западна Европа и бедните им източноевропейски съседи. В Европа са 9 от 10-те
държави в света с най-голяма продължителност на живота, въпреки факта, че на континента са високи показателите на тютюнопушенето и употребата на алкохол, казват от СЗО. Средно населението на
обхванатите в изследването страни живее 76 г.
Големи са и разликите в разходите за здравеопазване за тези 900 млн. души, обхванати от доклада – ако във Франция и в Холандия за това перо отиват 11,9% от БВП, в Туркменистан са едва 2,5%.
Нежната половина от човечеството в Европа се радва на по-голямо дълголетие – средно 80 г., докато представителите на т. нар. силен пол си отиват средно на 72,5 г.
В свой доклад от края на миналата година Евростат констатира, че България е единствената държава-членка на Европейския съюз, в която средствата за здравеопазване като дял от БВП са намалели
в периода 2002-2010 г. От приложените цифри все пак става ясно, че Румъния и Унгария също са намалили разхода си за здраве като дял от БВП, но изчислени на глава от населението средствата
там са доста повече. Европейската статистическа служба отчита, че през 2002 г. страната ни е похарчила 5,3% от БВП за здраве, а през 2010 г. – 4,8% или с 0,5 по-малко. В същото време държавите от
ЕС са разходвали средно по 7,5% от БВП за здравеопазване. Най-чувствително са нараснали разходите за здраве в Гърция и Холандия, съответно с 2,5% и 2,8% за периода.
Броят на самоубийствата в Европа е намалявал с между 24 и 40% от 90-те години на миналия век, но тази тенденция се е забавила след 2008 г., когато започват икономическите проблеми, сочи още
докладът на СЗО. Според световната организация към 2050 г. повече от 25% от населението на Европа ще е на възраст над 65 г., което може да постави на изпитание системата за здравеопазване на
континента.
