Зависимостта на България от износа е най-големият риск за икономиката ѝ заради непредсказуемостта в развитието на пандемията, несигурността в каналите за дистрибуция и възможността за внезапно спиране на търговския обмен. Това е заключението от анализа на водещата бизнес платформа в Югоизточна Европа SeeNews, цитирана от economic.bg.
Според нейните данни в региона България е с второто най-високо съотношение на износ към БВП през 2019 г., като тогава експортът е бил равен на 63.6% от БВП за годината – доста над 46.5% средно за ЕС и 47.8% за региона.
Размерът на фискалните и парични мерки за намаляване на негативния ефект от кризата възлизат на 10.7% от БВП, което нарежда страната на трето място в региона след Словения и Сърбия. Медията обаче отбелязва, че част от тези мерки – повече от половината от тях, са насочени към укрепване на банковата система, а не за директно стимулиране на икономиката. Обема на икономическите мерки, обявени от българското правителство, са доста под най-щедрите европейски икономики, но малко над средното за Европейския съюз в размер на 9.3% и доста над средното за югоизточния регион от 5.1%.
От доклада става ясно още, че се очаква България да запише най-големия спад в частното потребление, индустриалното производство в Югоизточна Европа – съответно 3.4% и 4.4%. Всички тези отрасли обаче трябва да възстановят загубите си, а някои дори да нараснат още повече през 2021 г. Очаква се през следващата година секторите на услугите и индустрията да бъдат най-големите двигатели на растежа с увеличение от 4.1%.
Заплаха за българската икономика представлява и наближаващия край на преходния период след Brexit, тъй като основна част от преките чуждестранни инвестиции в България идват от Великобритания – 27.8%.
Предимствата на страните от Югоизточна Европа при настъпването на икономическата криза
Данните показват, че страните от Югоизточна Европа разполагат с няколко предимства при настъпването на икономическата криза. Първото е, че повечето държави от региона имат ниски нива на публичен дълг по време на обявяването на извънредното положение. Това, от своя страна, дава възможност на правителствата да прилагат всеобхватни икономически мерки в подкрепа на бизнеса и физическите лица, без да оказват прекалено голям натиск върху държавните дългове.
От гледна точка на здравеопазването, повечето страни в Югоизточна Европа действаха решително и бързо в началото на пандемията, налагайки строги мерки за ограничаване на заразата. Коефициентите на заразяване в региона бяха далеч под глобалните нива по времето, когато страните по целия свят започнаха отново да отварят икономиките си. Предстои да разберем дали първоначално постигнатият успех няма да бъде загубен със скока на новорегистрираните случаи, какъвто се наблюдава и в България.
Основните рискове за региона
Едновременно със силните си страни, в началото на кризата регионът е предразположен и към някои рискове. По-голямата част от държавите разчитат в голяма степен на секторите, които се очаква да са най-силно засегнати от икономическата криза, породена от Covid-19. Разбира се, има сектори, които ще се превърнат в "победители", но повечето от тях в момента представляват твърде малък дял от брутната добавена стойност на икономиките от Югоизточна Европа, за да балансират отрицателните ефекти.
Дисбалансът между губещите и печелившите сектори прави региона на Югоизточна Европа особено податлив на секторните рискове и някои икономики неизбежно са изправени пред шокове при заетостта, както и на фискални рискове, произтичащи от очаквания спад в данъчните плащания.
