БАН с три сценария за кризата
Икономиката ни ще се започне да се пробужда в средата на годината и през втората й половина ще се възстанови. Такава е прогнозата при един от общо трите сценария за макроикономическите последствия
у нас от борбата с COVID-19, които начерта Институтът за икономически изследвания при БАН, пише днес в. Монитор. До този вариант ще се стигне, ако заразата достигне своя пик в средата на май,
уточняват учените. Всъщност развитието на обстановка при този сценарий се доближава най-много и до прогнозата на американския Институт за здравни измервания и оценки (Institute for Health Metrics
and Evaluation, IHME), който се финансира от фондацията на Бил Гейтс и Мелинда Гейтс. Според организацията, която констатира, че страната ни се справя в борбата с коронавируса далеч по-добре от
много други държави, пикът ще е дори през април, като топлото време в последните дни поставя под заплаха спазването на изолацията от хората и не е изключено той да настъпи още в края на тази
седмица.
Експресният анализ на БАН, който е разработен на базата на информацията за разпространението на заразата и предприетите правителствени мерки сочи, че при въпросния сценарий ще се стигне до спад на
БВП от 2.4% и леко нарастване на инфлацията спрямо 2019 г. Обемите на външната търговия пък щели да намалеят по-осезателно при вноса, с влошаване на текущата сметка, основно заради слабия
туристически сезон, като се предвиждал спад до 20 на сто. Пазарът на труда от своя страна щял да изпита умерено негативен шок, а безработицата да нарасне до 6.9%. Вместо за балансиран бюджет
очакванията били за дефицит от 1.5% спрямо БВП, като той щял да се покрие с емитиране на нов дълг в размер на 2.5 млрд. лв. Фискалният и валутният резерв пък щели да останат на приблизително същите
нива, а правителственият дълг да се увеличи до 21.7% от БВП. Всичко това ни очаквало при положение, че няма втора вълна от заболели. Така мерките срещу разпространението на заразата постепенно щели
да бъдат отменени и през втората половина на годината икономиката да започне да функционира нормално. Според учените вероятността този сценарий да се сбъдне е 20%.
В същото време те дават 60% за втория сценарий, който предвижда пик в края на юни-средата на юли. При него също щяло да се стигне до постепенна отмяна на мерките, като било възможно повторно
въвеждане на някои ограничения. Прогнозата на икономистите в този случай е за спад на БВП с 4.3%, ускоряване на инфлацията до 4.2% на средногодишна база, 2,5% бюджетен дефицит, както и спад за
туристическия сезон с около 50 на сто и двоен ръст на безработицата спрямо 2019 г., която щяла да достигне 10%.
Третият сценарий допуска пик на заболяването чак в средата на август при периодично затягане и разхлабване на мерките. Вероятността той да се сбъдне е също като при първия 20 на сто, като при този
вариант БВП щял да се срине с 5.7%, дефицитът да набъбне до 5%, инфлацията да се ускори до 5.2%, заради проблеми с предлагането на някои вносни стоки от първа необходимост, а безработицата да
достигне 12%, което означава, че 350 000 души ще останат на улицата.
Анализът оценява и предприетите досега от кабинета мерки в условията на извънредното положение заради COVID-19, като изводът е, че финансовите такива са адекватни и навременни, но при пик на
заразата в средата на годината или по-късно най-вероятно ще се наложи нова актуализация на бюджета.
Освен това според учените за трайно справяне с инфекцията ще са необходими между 6 и 12 месеца, като този период може да се съкрати само при наличие на доказани медикаменти за лечение, докато
откриването на ваксина се очаква да отнеме поне 1 година.