Данните за увеличаването на броя на заетите през първото тримесечие на 2014 г. бяха в унисон с очакванията на повечето анализатори за положително развитие на пазара на труда
В същото време мащабът на подобрението - увеличение с близо 40 хиляди работни места на годишна база, може да се опише като изненадващ на фона на все още бавния ръст на икономиката. По-задълбочения преглед на данните на НСИ за състоянието на пазара на труда потвърждава някои от положителните сигнали, но и разкрива някои притеснителни тенденции, които могат да имат ефект върху по-нататъшното възстановяване на трудовия пазар. Един от тях е рекордно ниската икономическа активност на младежите през първите три месеца на 2014 година, съобщава Институтът за пазарна икономика.
През първото тримесечие на 2014 г. коефициентът на икономическа активност на лицата между 15 и 24 години пада до невиждано ниски през последното десетилетие нива. Наблюдава се рязък спад както на броят на заетите младежи, така и на тези, които си търсят работа.
Прави впечатление, че спадът на икономическата активност на младежите на годишна база започва още през последното тримесечие на 2013 г., но проблемът се задълбочава в началото на 2014 г. Това означава, че повече млади хора дори не са опитали да търсят работа, след като са я изгубили или изобщо не са започнали да търсят първа работа – има спад както на безработните, така и на заетите.
Предвид поредното увеличаване на минималната работна заплата от началото на годината и утежняването на законовите изисквания за провеждане на стажантски програми, може да се очаква и по-нататъшно задълбочаване на тази тенденция, особено в по-бедните области на страната.
В същото време част от спада може да бъде отдадена и на преустановяването на редица младежки програми за заетост през последните няколко месеца. Надеждата на правителството е, че програмите за заетост в рамките на европейската инициатива "Младежка гаранция” ще успеят до някаква степен да противодействат на тези процеси.
Въпреки това от дългосрочните данни за младежката активност на пазара на труда е видно, че проблемите с адаптацията на младите на пазара на труда продължават да се задълбочават.
Програмите за временна заетост и платените стажове лекуват симптомите, а не причините за този процес – а именно анахроничната образователна система и недостатъците на трудовото законодателство. След няколко години на "борба” с младежката безработица на трудовия пазар е видно, че структурно нещата не са се подобрили. Дори напротив – щом спрат програмите, заетостта изчезва.
