Извадки от обръщението на президента Румен Радев в Народното събрание
България продължава да губи своето най-ценно богатство – хората. Голяма част от българските граждани се отчуждават от собствената си държава. Всеизвестно е, че когато постепенно властта се отнема
от народа и се концентрира в тесен кръг хора, те я трансформират в икономически облаги и медиен комфорт и ги инвестират в още повече власт. Така този тесен кръг бетонира своята безконтролна власт и
порочният цикъл се затваря. При такава формула няма развитие, няма сигурност и просперитет. Има бедност, корупция и неграмотност. А за това е нужна промяна – промяна, която да засили гражданското
участие и контрол върху управлението, да направи институциите по-прозрачни и отчетни, да разгърне инициативата на българските граждани, тяхното по-пълноценно участие в обществения живот.
Българското правителство е едно от малкото в ЕС, което не следва управленска програма, получила одобрението на парламента след публичен дебат. Би било рационално решение, ако наред със състава на
Министерския съвет, министър-председателят предлага за одобрение на Народното събрание и своята управленска програма. Отклоненията от тази програма следва също да се дебатират в парламента, както и
правителството да представя ежегоден отчет за дейността си пред Народното събрание. Това заяви днес президентът Румен Радев в обръщение пред Народното събрание. Ето и още от неговото
изказване:
Напълно съм убеден и считам, че българският парламент трябва да пресече, и то още тази година, порочната практика на безконтролно харчене на изкуствено създаван излишък без обосновка и без санкции
на парламента. Това, такъв подход, е в разрез с добрите практики и генерира условия за корупция.
Мисля, че отдавна е назрял и моментът за по-голяма независимост, инициативност и отговорност на местната власт чрез реална финансова децентрализация.
Мисля, че усъвършенстването на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление следва да влезе във фокуса на НС.
Според мен не само трябва да бъде ускорено въвеждането на електронно дистанционно гласуване, при ясни гаранции за неговата неприкосновеност и при ясни условия за защита на националната сигурност,
но трябва да вървим и по-нататък - за обмисляне на законови и конституционни промени, които да дадат възможност на българи по рождение, придобили двойно гражданство в държави от ЕС – а защо не и в
развити демокрации като САЩ, Канада, Швейцария и т.н. - да могат да се кандидатират за народни представители, президент и вицепрезидент – каквато е в болшинството от развитите страни. Защото все
повече наши сънародници са зад граница и е от изключителна важност не само да не късат духовна връзка с родината... но тези хора трябва да бъдат съпричастни и към нашия обществено-политически
живот. Голяма част от тях са високообразовани и с престижни професии. Ако им се даде законова възможност да участват в българската политика, натрупаните от тях опит и знания в страни с много
по-развити обществени, политически и икономически системи ще бъде от наша полза, а и те ще получат допълнителен стимул да се завърнат в родината. ... Не може тези хора да внасят в България повече
средства отколкото преките чуждестранни инвестиции, а да не може да участват в българската политика.
