За да влязат в сила, бюджетът на ЕС и възстановителният план трябва да получат одобрението на Европейския парламент
Европейските лидери постигнаха споразумение по бюджета на ЕС за следващите 7 години и плана за възстановяване от пандемията с коронавируса след преговори, продължили 4 денонощия, предаде БНР. Първи
новината съобщи в "Туитър" председателят на Европейския съвет Шарл Мишел с една дума - "сделка". По-късно на брифинг с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен той започна
изложението си така: "Направихме го. Европа е солидна, здрава и най-вече единна".
Цифрите за бюджета на ЕС за следващите 7 години, както и за възстановителния план, са без промяна - сътоветно 1.074 трилиона евро и 750 млрд. евро. От тях 390 млрд. ще се отпускат под формата на
безвъзмездни средства, а 360 млрд. - на заеми. Намалени са обаче парите за кохезия, устойчивост и ценности от над 380 млрд. евро на близо 378 млрд. Сериозно орязване бе залегнало за фонда за
справедлив преход, който трябва да помогне за прехода към зелена и дигитална Европа - от 30 млрд. на 10 млрд. евро.
Шарл Мишел подчерта: "За първи път в историята на Европа нашият бюджет ще е свързан тясно с климатичните ни цели. За първи път зачитането на върховенството на закона е решаващ критерий за харченето
на средства от бюджета. И за първи път двойно подсилваме бюджета ни срещу кризи".
Към текста за върховенството за закона бе добавено, че трябва да се спазват принципите на обективност, недискриминиране и еднакво третиране на страните-членки, както и че процесът трябва да се
извършва на подход, основан на доказателства.
И Мишел, и фон дер Лайен отхвърлиха твърденията, че са смекчили първоначалната версия за обвързването на върховенството на закона с ползването на еврофондовете заради натиска на Унгария и Полша.
Фон дер Лайен заяви: "Текстът за върховенството на закона, по който постигнахме споразумение, е подобрен. В документа има много ясен ангажимент и към върховенството на закона, и за защитата на
финансовите интереси на ЕС".
"Набелязахме и ориентири към собствените ресурси, които представляват тласък на европейското ни бъдеще", добави Мишел.
Урсула фон дер Лайн изрази съжаление, че при преговорите от окончателния текст е изпаднал инструментът за платежоспособност, защото, по думите ѝ, това ще намали иновативната част от бюджета.
Увеличават се отстъпките за най-големите нетни вносители в бюджета на ЕС - Германия, Австрия, Нидерландия, Швеция и Дания, като за Германия тя е над 3, 5 млрд. евро.
За да влязат в сила, бюджетът на ЕС и възстановителният план трябва да получат одобрението на Европейския парламент. Вероятно това ще стане на извънредна сесия този месец.
България е една от страните, които ще получат повече пари, над 1 млрд евро повече в новия бюджет на ЕС и за първи път за страната ни са предвидени и допълнителни 200 млн евро за най-слабо развитите региони - за засилването на конкурентоспособността, растежа и създаването на работни места. Това обяви министър-председателят Бойко Борисов след края на продължилия пет дни Европейски съвет. В условията на тежката криза, породена от COVID-19 в целия свят и при изключително трудни преговори в Брюксел българският премиер защити за България и запазването на европейското финансиране за Кохезионната и Селскостопанската политика, като за кохезионна политика са заложени 9 млрд евро, което е с 800 млн повече от настоящата Многогодишна финансова рамка.
Общият размер на средствата предвидени за България по новата Многогодишна финансова рамка и по Пакета "Следващо поколение ЕС" е близо 29 млрд евро. "Ние сме една от малкото страни, които ще получат повече пари по новата рамка. И това при положение, че общият размер на новата многогодишна финансова рамка е с 62 млрд евро по-малко от настоящата", изтъкна премиерът Борисов. Друг много важен момент за България е финансирането по Фонда за справедлив преход – половин милиард евро са предвидени за България по него. За защита на външната граница на ЕС, България ще получи общо над 200 млн евро за миграция и сигурност по МФР. В новия европейски бюджет се потвърждава и ангажиментът на ЕС към страните от Западните Балкани, за което България винаги е настоявала.
По Пакета "Следващо поколение ЕС" България ще може да разчита на над 7,7 млрд евро грантове. Основната част от тези средства в размер на над 6 млрд евро са в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост, чрез който ще се финансират публични инвестиции и реформи с цел възстановяване от кризата и за постигането на устойчива, климатично неутрална, дигитализирана и ниско въглеродна икономика. В допълнение към средствата за Кохезионна политика от МФР, България ще получи и над 650 млн евро по Инструмента REACT-EU, който влиза в Пакета "Следващо поколение ЕС". Те са предвидени за преодоляване на социално-икономическите последици от кризата. В допълнение към средствата предвидени за нашата страна по Фонда за справедлив преход по МФР, в Пакета "Следващо поколение ЕС" така са включени и над 600 млн евро за България.
По отношение на целия ЕС, общият размер на Многогодишната финансовата рамка за следващите 7 години ще бъде 1 трилион и 74 млрд евро, а общият размер на Пакета "Следващо поколение ЕС" ще бъде 750 млрд евро. Така в следващите 7 години ЕС ще има възможност да мобилизира общо 1 трилион 824 млрд евро. В Пакета "Следващо поколение ЕС" 390 млрд евро ще бъдат предоставени на държавите членки безвъзмездно, което са т.нар. грантове. Държавите членки ще могат да ползват и 360 млрд евро под формата на заеми, при възможно най-благоприятните условия, произтичащи от високия кредитен рейтинг на ЕС.
По темата за върховенството на закона се постигна съгласие, прецизиране каква точно трябва да е обвързаността между финансирането и върховенството на закона - това трябва да е прозрачен процес зачитащ принципа на обективност, недискриминация и еднакво третиране на всички страни членки, въз основа на подход почиващ на доказателства.
След настояването на премиера Борисов и многократните му призиви да бъде акцентирано и върху медицинския аспект на пандемията от COVID-19, европейските лидери стигнаха до съгласие да се върви напред с общи решения чрез европейския комисар, в чийто ресор е здравеопазването. Министър-председателят Бойко Борисов специално поздрави френския президент Еманюел Макрон, който подкрепи българския премиер по тази изключително важна тема за Европа.
