Министрите на финансите от еврозоната се събират днес в Люксембург при особено натоварен дневен ред
Министрите на финансите от еврозоната се събират днес в Люксембург при особено натоварен дневен ред: помощта за Испания и спасяването на Гърция и на Кипър - поредна жертва на дълговата криза, предаде Франс прес, цитиран от БТА.
Очаква се Мадрид официално да поиска помощ за банките си, като конкретната сума и подробностите за отпускането й се очакват с много голямо внимание от пазарите. Испанското правителство не искаше да отправя искането си преди да станат известни резултатите от одита на банките, очаквани днес, за да бъде ясно колко точно средства ще бъдат необходими за финансовия сектор. Еврогрупата предвижда помощ до 100 милиарда евро, което е рекордна сума за еврозоната.
Гърция също ще бъде предмет на дискусиите. Съставянето на правителство начело с консерватора Андонис Самарас открива пътя за скорошно завръщане в Атина на тройката кредитори (ЕС, ЕЦБ и МВФ). Гърция ще се стреми да издейства преразглеждане на плана за строги икономии в замяна на международната помощ. Брюксел обаче вече даде да се разбере, че е възможно евентуално продължаване на срока за постигане на бюджетно равновесие, но очаква Атина да изпълнява ангажиментите си. "Ако гърците не искат да увеличат данъците, могат да орежат военните разходи", предложи вчера дипломат от една от страните от еврозоната, които са най-малко склонни да се смекчат условията за Атина.
Президентът на гръцката Национална банка Василис Рапанос, който се очертава да стане министър на финансите в новото гръцко правителство, се очаква да представя страната си на срещата в Люксембург.
Съдбата на Кипър, който предстои да поеме ротационното председателство на Европейския съюз за шест месеца, също фигурира в дневния ред на заседанието на Еврогрупата. Никозия планира да поиска помощ от еврозоната за банките си "вероятно идната седмица", според европейски дипломатически източник. Кипър се надява, че подобно на Испания, няма да му бъдат наложени мерки за строги икономии в замяна на такава помощ. Очаква се страната да поиска и от Русия заем между 3 и 5 милиарда евро. Руският заместник-министър на финансите Сергей Сторчак, цитиран от ИТАР-ТАСС, днес заяви пред журналисти, че досега няма официално искане от кипърските преговарящи, както твърди информационният портал Еврообзървър.
Ситуацията в Гърция е тясно свързана с проблемите на Кипър, отбелязва ИТАР-ТАСС. Кипърските банки по традиция притежават големи пакети гръцки книжа, които днес едва ли могат да се нарекат ценни. До 30 юни Никозия трябва да рекапитализира най-пострадалата от отписването на гръцки държавни облигации Кипърска народна банка, за което са необходими 1,8 милиарда евро. Още около 5 милиарда евро ще трябват на страната за погасяване на дългове в близката година и половина - до три години. Ситуацията се усложнява, тъй като Кипър загуби реална възможност да получи необходимите средства от финансовите пазари, тъй като две от трите големи международни рейтингови агенции го обявиха за некредитоспособен.
В Италия ситуацията в момента е по-малко напрегната. Вече не става въпрос за предоставяне на антикризисна помощ на страната, а за използване на косвени инструменти за поддържане на финансовата й стабилност. Премиерът Марио Монти поиска купуване на облигации на страни от еврозоната от европейския стабилизационен фонд, но това бе посрещнато хладно в Брюксел.
Срещата на Еврогрупата, която може да продължи до късно през нощта, е първата от поредица срещи, посветени на кризата: утре в Рим ще има мини-среща на върха на ръководителите на Италия, Германия, Франция и Испания, а на 28 и 29 юни в Брюксел ще се съберат европейските държавни и правителствени ръководители.
