Застрахователи ограничават брокерите да правят допълнителни отстъпки от цената за сметка на собствените комисионни
Комисията за защита на конкуренцията прие секторен анализ на конкурентната среда на застрахователния пазар у нас. Основна цел на анализа е да представи обща картина на застрахователния пазар,
тенденциите в неговото развитие за периода 2010 – 2014 г., както и да открои евентуални конкурентноправни проблеми.
В анализа е направен преглед на нормативната уредба, структурата на застрахователния сектор и основните участници, а допълнително са анализирани отделните застрахователни продукти, както и
отношенията застрахователи – застрахователни посредници. В хода на проучването са изпратени въпросници до 46 застрахователни дружества, 10 застрахователни брокера, браншови и други
организации, сред които: Асоциация на българските застрахователи; Национално бюро на българските автомобилни застрахователи; Асоциация за защита на застраховани и пострадали при ПТП, КФН. В
резултат на проучването са направени изводи за състоянието, текущите проблеми и краткосрочните тенденции на застрахователния пазар. Отправят се препоръки за подобряване на конкурентната среда и
повишаване прозрачността при осъществяване на застрахователната дейност.
Анализът на КЗК сочи, че в областта на общото застраховане има потенциал за развитие на имуществените застраховки (застраховка "Пожар и природни бедствия", както и "Други щети на имущество"), като
фактор в тази област са зачестилите природни бедствия, както и възможността държавата да въведе определена форма на задължително застраховане на катастрофични рискове.
В сферата на животозастраховането основните фактори, които биха имали значение за неговото развитие, са доходите на населението, както и конкурентните преимущества на застрахователните продукти,
съпоставени с други сходни финансови продукти, като например депозитите. В тази връзка Комисията възприема становището на КФН, че е необходима целенасочена маркетингова стратегия, която да
съдейства за промяна на установените навици на спестяване на преобладаващата част от българските граждани.
Като цяло повишаването на застрахователната култура на българското население може да доведе до увеличаване броя на сключените застраховки. Това, от своя страна, ще води до разнообразяване на
застрахователните продукти на пазара и повишаване на конкуренцията между дружествата в този сектор. Предвид нарастващата роля на интернет и мобилните комуникации, може да се очаква в средносрочен
план, че интернет застраховането ще бъде все по-застъпено, с цел по-добри условия и по-лесен и достъпен начин за сключване на застрахователни договори. Това от своя страна може да доведе до
развитието на специални интернет модули от застрахователите с цел подобряване на обслужването.
Състоянието на пазара ще зависи и от промените в Кодекса за застраховане, необходими, за да се синхронизира нашият застрахователен пазар към изискванията на Директива SOLVENCY II36 (в сила от
01.01.2016 г. за целия ЕС) и към режима на Директива IMD II37, който важи за всички застрахователни посредници в ЕС. В резултат от имплементирането на Директиви SOLVENCY II и IMD II в българското
законодателство от страна на Комисията по финансов надзор38 се очаква да намалее броя на участниците на пазара, да се увеличи тяхната капиталова адекватност и съответно това да доведе до естествен
икономически ръст в бранша.
Като цяло, секторният анализ откроява няколко проблема за конкуренцията:
- Наблюдава се трайна практика на използване от страна на банките и лизинговите компании на свързани с тях застрахователни брокери, като по този начин ползвателите на застрахователни услуги се
задължават да използват определени брокери и застрахователи. Комисията отправя препоръка ползвателите на застрахователни услуги да имат право да изберат своя консултант на свободен и конкурентен
принцип, като банките и лизинговите компании ограничат практиката си да задължават клиентите си да използват определени брокери и застрахователи. Това следва да се прилага при положение, че
покритието е съобразено с изискванията на банката/лизинговата компания. По този начин би се повишило нивото на обслужване на техните клиенти и би се спазил принципът на свободна и честна
конкуренция.
- Наблюдава се налагане на задължения за неконкуриране, които надхвърлят законоустановените граници, от застрахователите в търговските отношения с агентите. Тези ограничения по правило се ползват
от Регламента за групово освобождаване, но в определени хипотези могат да доведат до антиконкурентен резултат.
- Секторното проучване установи ограничаване възможността на застрахователните посредници да правят отбив на крайните си клиенти за сметка на собственото си възнаграждение. Възможността
застрахователните посредници да правят отбив на крайните си клиенти за сметка на собственото си възнаграждение е ограничена от изискването посредникът да получи съгласието на дружеството, което от
своя страна забранява подобна практика. Фактическото приложение на подобни клаузи може да доведе до споразумения или практики, ограничаващи възможността за комисионни отстъпки от страна на
посредниците. Възможността посредниците да правят отбив от цената на застраховката за сметка на собствената си комисионна е съществен елемент от конкуренцията между тях. Формалната или фактическа
забрана или споразумение със застрахователите, което ограничава ценовата политика на посредниците, може да доведе до поддържане на цените на препродажба. Този въпрос пряко засяга възможността им да
водят самостоятелна политика при определянето на цената, която има водеща роля за изграждането на стабилна търговска практика и привличането на клиенти за сметка на конкуренцията.
От друга страна, една част от представените отговори показват известна липса на последователност относно политиката спрямо комисионните отстъпки. Трябва да се отчете, че получените данни, въпреки
че потенциално пораждат сериозна загриженост от нарушения на пазара, имат множество измерения, които изискват внимателна
преценка.
За резултатите от анализа КЗК своевременно е информирала Комисията за финансов надзор, Народното събрание и Министерския съвет при подготовката на стратегии, програми, планове за развитие на
съответните сектори на икономиката.
