Комисията за защита на конкуренцията взе решение по молбата на “Приста Ойл”АД, “Лубрика”ООД, “Верила”АД и “Инса”ЕООД срещу “Нова Плама”АД, в която се твърдеше, че това предприятие дълги години е толерирано от държавата в нежеланието си да изплаща дължимите от него данъци – акцизи и ДДС и други такси, свързани с производството на петролни изделия, съобщиха от КЗК
По този начин според останалите участници на пазара, държавата, в нарушение на своя интерес, и изкривявайки условията за търговия на петролни продукти в България, косвено е предоставяла близо 6
години на “Нова Плама”АД държавен ресурс, който дружеството би могло да използва за подбиване на крайните цени на продукцията си или за оборотно финансиране, на иначе губещата си дейност.
В резултат на извършения обстоен анализ на задълженията на “Нова Плама”АД към държавата, на финансовото й състояние и на пазарното й поведение и позиции, комисията установи, че основната част от
публичните и частни държавни вземания са били разсрочени през април 2000 г., в рамките на приет от кредиторите и одобрен от съда оздравителен план на предприятието, с който образуваното
производство по несъстоятелност е било прекратено. Друга част от публичните задължения на държавата, възникнали в периода на производството по несъстоятелност, но невключени в оздравителния план,
са били разсрочени от Министерството на финансите с подписано между него, длъжника и мажоритарния му собственик споразумение. За малка част от задълженията, възникнали към този период е образувано
изпълнително дело.
Комисията безусловно прие, че предвиденото разсрочване в рамките на оздравителния план, принципно не би могло да съдържа елемент на държавна помощ, тъй като се извършва с акт на съда, а не на орган
на изпълнителната власт или местното самоуправление, в рамките на производство по несъстоятелност, регламентирано в Търговския закон, и еднакво приложимо спрямо всички регистрирани търговци.
Следователно, не е налице селективно поведение на административен орган, разполагащ с определена дискреция, а е налице разсрочване, извършено по силата на съдебен акт, в рамките на съдебно
производство.
От доказателствата, събрани по случая обаче, се установи, че “Нова Плама”АД не изпълнява оздравителния план повече от 5 години, тъй като не погасява съобразно последния задълженията си към
държавата. За по-голямата част от сумите по оздравителния план, държавата не е предприела нищо до момента, за да събере вземанията си, въпреки, че финансовото и икономическо положение на
предприятието не само не се е подобрило от датата на влизане в сила на плана, както би следвало, но напротив, сериозно и постоянно се влошава.
В това си концептуално решение КЗК за пръв път в практиката си по оценка на държавни помощи констатира, че нехайството на държавата като кредитор и нейното пасивно поведение, при констатирано
влошаващо се състояние на длъжника, априори противоречи на поведението на добросъвестния частен кредитор, който не би оставал безучастен, а би използвал всички предвидени в закона възможности, за
да се опита да събере вземанията си, още повече, знаейки че с времето тази възможност ще става все по-неосъществима. Поради огромния риск държавата никога да не получи вземанията си, КЗК ги
приравни на пряка субсидия, тъй като и в този случай е налице безвъзвратно селективно предоставяне на средства в полза на “Нова Плама”АД.
С това си решение КЗК за пръв път, каквато трайна практика отдавна съществува в ЕС, приложи ЗДП, за да осигури събирането на просрочени стари задължения на предприятия към държавата, в случаите,
когато тя сама не предприема нищо в тази насока, тъй като подобно поведение, освен, че неоснователно толерира определени участници на пазара, в същото време изкривява условията за конкуренция на
последния.
