Разликата между заплащането на труда в България и повечето от новите страни членки в номинално изражение е между 50- до 80%, а спрямо старите страни членки е 3 до 10 пъти
Индустрията в България реализира една от най-високите норми на печалба в Европа, плащайки едни от най-ниските заплати в ЕС. Това обявиха на пресконференция в централата на КНСБ вицепрезидентът на конфедерацията Чавдар Христов, председателят на Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) Любен Томев и ръководствата на основни федерации в бранша: "Металици", Федерация на независимите синдикати на миньорите, Федерация на независимите синдикални организации от леката промишленост, Национална федерация на труда "Химия и индустрия”, Синдикална федерация на организациите от електрониката, машиностроенето и информатиката (СФОЕМИ) и др.
Според Любен Томев, у нас се води умишлена политика на поддържане на ниска цена на труда. Един работник в сектора "Производство на облекло" у нас получава средно 276 евро, докато неговият
колега в Испания се разписва за 1606 евро. Във фармацията разликата е близо 6 пъти – българският служител взима 536 евро, докато испанският му колега получава 3480 евро. В същото време
рентабилността, разбирай печалбата на фирмите, в нашата добивна промишленост е сред най-високите в Европа – 31,7 на сто при средно 21,7 на сто за ЕС, сочат данните на института.
Средната заплата на един миньор у нас е 16 353 лв. годишно. Неговият принос обаче е 78 000 лв. При пълната липса на квалифицирана работна ръка, това означава, че трябва да има поне 10 на сто
ръст на заплатите в сектора през следващата година, обяви председателят на Федерация на независимите синдикати на миньорите Валентин Вълчев.
Според председателя на СФ "Металици" Васил Яначков пък дори данните за средните заплати не отговарят напълно на истината, защото в тях са включени огромни възнаграждения на висшия мениджмънт.
В химията положението със заплатите също е трагично, обяви председателят на федерацията Красимир Кръстев. Роден специалист получава средно 770 евро, докато неговият колега във Великобритания се
разписва срещу 2800 евро.
"Тези огромни различия не могат да бъдат преодолени, ако не се промени политиката на социален дъмпинг. Очевидна е необходимостта не само от разкриването на нови качествени работни места с
висока добавена стойност, но и по-голяма справедливост в самото разпределение на печалбата между труда и капитала", обяви председателят на института Любен Томев.
В края на тази година Европейската конфедерация на профсъюзите започва кампания за повишаване на доходите, в която КНСБ ще се включи активно, каза вицепрезидентът на Конфедерацията Чавдар Христов.
Според него това означава, че проблем със заплатите има не само в България, а и в ЕС, като цяло.
Основните изводи от проучването на КНСБ сочат, че у нас е налице социален дъмпинг и ниска цена на труда, която не съответства на производителността на труда. В браншовете, където номиналната производителност на труда е по-ниска в България, това се компенсира с по-висока норма на печалба. Налице и съществен проблем с разпределението на добавената стойност между труда и капитала в полза на капитала. Разликата между заплащането на труда в България и повечето от новите страни членки в номинално изражение е между 50- до 80%, а спрямо старите страни членки е 3 до 10 пъти.
