На 27 август, сряда, работната група на социалните партньори по договарянето на минималните осигурителни доходи проведе заключително заседание и обобщи резултатите
"Въпреки явната и скрита съпротива и дори саботиране на преговорите от страна на някои работодателски структури на национално ниво, браншовите структури на синдикати и работодатели са постигнали споразумения в 39 икономически дейности с почти 1 милион заети лица и са се договорили за средно увеличение на осигурителните прагове с над 4.2%", съобщи днес пресцентърът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ).
Преговорите между синдикати и работодатели в секторите без постигнати до момента споразумения за минималния осигурителен доход за 2015 г. ще продължат до започването на бюджетната процедура, обяви вчера вечерта БСК.
Синдикатът приема трудните преговори за минимални осигурителни доходи тази година като част от "акцията за ликвидирането им като ефективен и ефикасен инструмент срещу сивата икономика и за по-качествена заетост", която "не успя". "Публичните кампании, че прилагането на минимални осигурителни доходи и на минимална работна заплата за страната са вредни за икономиката и за заетостта, които се подклаждат периодично от различни "загрижени" кръгове и "експерти", вероятно ще продължат и в бъдеще, но те рядко боравят с точни числа и факти", предупреждава профсъюзът.
Като доказателство, КНСБ цитира данни от Министерството на труда и социалната политика, както и от Министерство на финансите според които общественото настроение за значението на осигурителните прагове като цяло е положително. Анкета показва, че според 75.2% от работодателите и 70.6% от работниците и служителите осигурителните прагове са предпоставка за повишаване приходите от осигурителните вноски в НОИ, а според над 2/3 от двете групи те допринасят за спазването на трудовото и осигурителното законодателство.
Синдикатът не уточнява кои работодателски организации са опитали "да саботират" договорките. В началото на преговорите за минималните осигурителни прагове през юни Българската стопанска камара (БСК) препоръча на своите членове, участващи пряко в договарянето на браншово ниво, да настояват за замразяване на минималните прагове през следващата година, а в секторите, в които има сериозни икономически предизвикателства - дори да бъдат намалени. Сображението им беше дефлацията в страната.
Скоро след встъпването си на поста като служебен министър на труда и социалната политика Йордан Христосков, от своя страна, определи като основен приоритет договарянето на минималните прагове за догодина, като обяви, че в браншовете, в които не се постигне съгласие, ще наложи административни увеличения около средната стойност от 4%.
