Синдикатът излезе с отворено писмо до финансовия министър
Конфедерацията на независимите синдикати (КНСБ) настоява да види визия от изпълнителната власт за достигане на равнища на БВП и доходите в размер на 60% от средноевропейските нива (паритет на
покупателна способност), както и за ръст на доходите на работещите в бюджетната сфера с минимум 10%, а на "работещите на терен" с минимум 15%. Едва 30% от наетите по трудово и служебно
правоотношение получават заплата, която да е равна или по-висока от размера на "заплатата за издръжка". Към 2021 г. заплатата за издръжка е в размер на 1103 лв. нето. Това налага провеждането на
спешна догонваща политика по доходите, като част от тази политика е и минималната заплата. Това е казва в отворено писмо от синдиката до вицепремиера, министър на финансите и председател на НСТС
Асен Василев.
КНСБ напомня, че приходите в бюджета идват основно от данъци, плащани от гражданите. През 2021 г. едва 3,1 млрд. лв. са постъпили в хазната от данък върху печалбата и цели 23 млрд. лв. от облагане
на трудови възнаграждения, ДДС и акцизи.
Като добри примери от последните месеци можем да посочим Словакия, където МРЗ за 2021 г. бе фиксирана на 57% от средната за страната, а в Испания се заложи средносрочна цел от 60% минимална заплата
спрямо СРЗ. За сравнение, в България това съотношение е около 42-44% в продължение на 10 години, а в страни като Северна Македония и Сърбия, които не са членки на ЕС, МРЗ е по-висока спрямо
България с около 20%. Разликата между най-високата МРЗ в ЕС (Люксембург) и най-ниската такава (България) е 7 пъти, посочват от КНСБ.
На този фон производителността на труда на един зает вече е 50,8% от средното европейско ниво, или разлика от едва 1,9 пъти. Според данни на МФ от есента на 2021 г., производителността на труда
през изминалата година е най-висока спрямо предходните 6 години, а вътрешното потребление продължава да бъде основния двигател на растежа, а не частните инвестиции. Изминалата 2021 г. беше първата,
в която работещите на минимална заплата загубиха реална покупателна способност от цяло десетилетие насам. Нещо повече, бизнесът често има "монопсонна” сила на пазара на труда в малките общини и
плаща по-ниски заплати от пазарните, тъй като пазарът е отдавна несъвършен.
Според изследване на Евростат в периода 2010 – 2015 г., 83% от предприятията в България са декларирали, че не са осигурявали никакво обучение на своите служители. Най-често посочваната причина е,
че са си намерили работна ръка с необходимите умения и не е необходима допълнителна квалификация. Това по никакъв начин не кореспондира с публичните изяви от последните дни. Точно обратното, според
изследване на БСК от 2012 г. 80% от българските работодатели са със средно или по-ниско образование, а от проведените анкети става ясно, че изключват вариант, в който работникът им да знае повече
от тях. Според изводите от същото изследване бизнесът е готов да приеме на стаж ученици или студенти само ако са си платили за това и знаят два чужди езика, имат отлични компютърни умения и дълъг
стаж по специалността.
