Проектът ще продължи една година
КНСБ, заедно с партньорски асоциации, стартира нов проект за борба със сивата икономика в четири сектора - ремонт и поддръжка на моторни превозни средства, строителство, селско стопанство и лека
промишленост. Това обяви президентът на конфедерацията Пламен Димитров по време на пресконференция тема "Заплашва ли човешки животи сивата икономика в България?".
Проектът ще продължи една година и се казва "Активно гражданско участие за превенция и ограничаване на недекларираната заетост в България", обясни националният секретар на КНСБ Даниела
Алексиева.
По думите й предстои да се направи изследване за това каква е ситуацията в момента в тези четири сектора, каква част е сивият сектор и недекларираната заетост, като на база данните ще се направи
картографиране по региони. След изследването ще се проведе национална кампания в периода май - септември месец в цялата страна.
"Ще се разработи още и интерактивна платформа за подаване на сигнали за злоупотреби, но и за позитивни практики, за да се види къде са светли секторите. Накрая ще бъдат предложени пакет от мерки
срещу сивата икономика, които ще включват и законодателни промени", допълни още Алексиева.
Според данни от МВФ за 2017 г. България е от държавите със сериозно присъствие на сивата икономика, тя варира между 19,2 и 29,6 процента. Пламен Димитров отбеляза, че в европейски план все още
липсва мащабно проучване на неформалната икономика по единна изследователска методология.
"Сивата икономика ни убива, принуждава ни да работим на по-ниски цени, а това води и до редица нарушения", заяви председателят на браншовата камара на автосервизите инженер Емил Германов. Той
открои изключително стария автомобилен парк, най-стария в Европа. По официални данни броят на регистрираните автомобили в началото на 2017 г. е над 4 млн., от които на възраст над 10 години са 3.5
милиона. Над 1.5 милиона автомобили са на възраст над 20 години, отчете инж. Германов.
При средно годишно регистрирани около 310 000 автомобила около 35-36 000 са нови автомобили, а останалите са втора употреба.
Друга последица от автомобилния парк е, че сме на първо място по смъртност от катастрофи, посочи Германов и допълни, че в България няма регламент за извършване на сервизна дейност.
В полулегални и нелегални сервизи не спазват изискванията на производителите за техническото обслужване и не носят отговорност за качеството на работната дейности, предупреди той.
Инж. Германов настоява за публичен регистър на извършените ремонти и носене на отговорност за извършените ремонти.
Според Владимир Тодоров, председател на Българската асоциация на пострадалите при катастрофи, когато говорим за транспорт, за инфраструктура неминуемо стигаме до въпроса "Защо България е на първо
място по смъртност на пътя?" И ако имаме сив сектор, който е свързан с недекларирането на доходи, това влияе пряко върху човека, който не е осигурен. Но когато говорим за автомобилен
бранш,обучение , пътища, тогава наистина излиза мотото, че сивото убива. Една от големите катастрофи на магистрала "Тракия" преди години с автобус – когато се направи експертиза на спирачната
система, се оказа че този автобус не е минал технически преглед, след това се оказа че в спирачната система, която беше и причината за катастрофата, имаше връзвания с тел и разни стотинки. Ето това
е проявлението на мотото че сивото убива. Когато на 200 метра от тази сграда тръгват незаконни маршрутки до Перник, които возят без никаква лицензна дейност, без никаква поддръжка – ето затова
сивото убива.
Да, сивото убива, но при нас е още по-страшно, заяви Красимир Георгиев, председател на асоциацията на за квалификация на автомобилистите в България. Защото сивото убива мисълта на бъдещите
водачи, които сядат зад волана, без да са способни да мислят, и се случва точно това, на което сме свидетели- първо място по брой загинали, огромни материални и нематериални загуби, защото никой не
се е замислял колко са инвалидизираните лица след ПТП-та, какъв огромен финансов и човешки ресурс е ангажиран от държавата относно тези лица. Без да претендирам за абсолютна точност, процентът на
сивия сектор на нашия бранш е около 80-90 процента. Броят на разрешителните в България е между 950 и 1000, тук сме на първо място не само в Европа. Широк , разпространен способ за сив сектор
е така нареченото арендаторство в обучението. Един има разрешително, съвсем друг става обучител. По неофициални данни 50 милиона лева годишно са загубите за държавата от за подготовка на кандидати
за водачи.
Зам.-председателят на Асоциацията на българските автогазови сервизи Георги Илиев заяви, че съвместно всички организации, които имаме интерес в автомобилния сектор се обединихме около законопроекта
за регламентиране на дейността на автосервизите и се надяваме той да бъде успешен. Много важен акцент според нас е гаранцията. Никой в България не си задава въпрос кой дава гаранция на извършения
ремонт. Когато сервиза е регламентиран, той трябва да даде гаранция на клиента, което значи спокойствие. Оттам нататък той ще търси гаранция от доставчиците на резервни части. Давам пример от нашия
бранш какво постигнахме победа – само в техническите пунктове, където има поне двама инженери с диплома за двигатели с вътрешно горене да извършват проверка на газови и метанови уредби.
Множество нарушения на трудовите правоотношения, при безопасността на работа и изплащането на възнаграждения имало и в сектора на строителството. По данни на председателят на Федерация на
независимите синдикати на строителите към КНСБ Цветелина Иванова През периода януари-септември 2018 г. ИА ГИТ е извършила 4140 бр. проверки на строителни обекти, вследствие на което са установени
19 850 нарушения. Не липсват и нарушения при изпълнението на трудовите правоотношения- започващи с наличието на труд без сключен писмен трудов договор и липса на някои задължителни клаузи в
сключените трудовите договори, и разпростиращи се до неизплащане на допълнителни възнаграждения за придобит стаж, неизплащане на по-висока ставка при полагане на труд в празнични дни/извънреден
труд, забавяне изплащането на възнагражденията.
Част от тези проблеми са основни и за леката промишленост, в частност текстилната. Наблюдават сериозни различия в разбиранията на работодателите и работниците по отношение спазването на
трудовото законодателство (работодателите докладват малък брой нарушения, а работниците споделят за много по-висок дял). Други проблеми, характерни за сектора са: работа без трудов договор,
предоставяне на длъжностна характеристика при назначаване, регулярност на изплащането на трудовите възнаграждения, регулярност на внасянето на осигурителни вноски, обясни Цветелина Милчелиева,
председател на Федерацията на независимите синдикати в леката промишленост.
Според анонимна анкета на Федерацията на назависимите федерации от земеделието, проведена в няколко области от страната, недекларираната заетост при земеделието е 80 процента. Тези данни говорят за
сериозните проблеми, пред които все още е изправен секторът, въпреки предприетите през годините действия за неговото регулиране- в т.ч. въвеждането на трудовия договор за краткотрайна сезонна
селскостопанска работа през 2015 г.
