За 88% от возилата ще се плаща по-ниска застрахователна премия през първата година от прилагането на системата
Мащабно обществено обсъждане на предстоящата система "бонус-малус" в задължителната автомобилна застраховка "Гражданска отговорност" се провежда днес в София.
В събитието участват представители на Комисията за финансов надзор, на две министерства – на вътрешните работи и на транспорта, информационните технологии и съобщенията; на Асоциацията на
българските застрахователи, на Гаранционния фонд, на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", на висшите училища УАСГ и ВУЗФ, на неправителствени организации, медии и експерти по пътна
безопасност, както и брокери, застрахователи, актюери и др.
Карина Караиванова, председател на КФН, подчерта, че системата няма засегне изрядните шофьори и добави, че Регулаторът ще се съобрази с всички изказани мнения.
Зам.-министърът на транспорта Ангел Попов посочи, че пътните "терористи" са над 130 хиляди души и те трябва да бъдат поставени под строг финансов режим, за да се променят.
Зам.-директорът на ИА "Автомобилна администрация" Дамян Войновски каза, че при откриване на несъвършенства в системата, те могат да бъдат коригирани дори и след като системата
заработи.
Николаус Кефалинис, представител на компанията-консултант, изготвила българската система "бонус-малус" – гръцкото поделение на "Ърнст енд Янг", посочи, че
основната идея на системата е да се намали мащабът на пътните катастрофи, както и жертвите и ранените на пътя. Кефалинис добави, че европейският опит показва, че системата укрепва застраховката
"Гражданска отговорност" чрез въведените наказания и поощрения. Българският модел пък е уникален с това, че включва едновременно два елемента – пътни нарушения и пътни произшествия. Единствената
друга система, която включва и нарушения, и ПТП, е Франция. Експертът защити въвеждането на двата компонентна при изготвянето на системата, като подчерта, че нивата на ПТП пряко зависят от
нивата на нарушения. "Бонус-малус" системите в някои страни, като Франция, Унгария, Люксембург, Холандия, засягат основно шофьорите, а в други страни, като Италия, Румъния, Латвия – основно
собствениците на возила. У нас обаче е предложено и прието системата да обхване и едната, и другата категория. В противен случай системата може да бъде изложена на риск. Например, ако бонус-малусът
обхващат само собственика, ако шофьорът, който причини ПТП не е собственик на колата, той ще избегне наказание. Наказание би се избегнало и при прехвърляне собствеността на автомобила. Обхващането
на автомобила в системата пък бе обяснено с това, че собственикът би бил по-внимателен при преотстъпването на колата си за управление от други хора, а и защото при евентуална продажба автомобилът
му би бил по-малко привлекателен за купувача, ако има лоша история.
Николаус Кефалинис посочи още, че системата е базирана на официални данни от периода 2014-2017 г. Според обработената информация, няколко са основните фактори, които са повлияли при съставянето й.
Факторът с най-голям превес сред нарушенията е превишавана скорост – 32%. На второ място е отнемането на предимство – 16%. Прогнозата на "Ърнст енд Янг" пък е, че 78% от водачите ще попаднат в
бонусната скала и 18 на сто – в малусната.
Друг основен принцип при изграждането на системата е да осигури финансово равновесие. Кефалинс прогнозира още, че средната пазарна премия ще остане непроменена.
Владимир Савов, зам-.председател на КФН, и.д. ръководител на управление "Застрахователен надзор" презентира в цифри очаквания ефект от въвеждането на системата.
При примерна базова премия от 300 лева, най-високият бонус за примерно поведение на пътя ще достигне 225 лева, а най-високият малус за рисково поведение и причиняване на ПТП с жертви – 1200
лева.
По данни на Евростат за 2016 г., у нас по пътищата на страната се движат 3 143 568 пътницески автомобила.
По данни на Пътна полиция за 2017 г., са наложени 1304 926 санкции. Изчислено на база санкции на автомобил годишно се оказва, че без санкции са 64% от колите, или средно по 1,15 броя санкционирани
автомобили. От КФН посочват още, че санкциите, които не попадат в системата "бонус-малус", са 67%.
Савов направи следната прогноза за първата година, през която функционира новата система:
- с бонус в клас 7 ще бъдат 87,7%, или 2 755 392 коли
- с малус в клас 9-11 ще бъдат 7,6%, или 238 742 коли (+110%-130%)
- с малус в клас 12-14 ще бъдат 1,9%, 60 228 коли (+160%-220%)
- с малус в клас 15-17 ще бъдат 1,7%, или 54 547 коли (+250%-310%)
- с малус в клас 18-19 ще бъдат 0,8%, или 23 630 коли (+330%-370%)
- с малус в клас 20 ще бъдат 0,4%, или 11 028 коли (+400%)
Сумарно, 2 755 392 автомобила ще ползват бонус, а 100 238 – малус над 200%.
В цифри премията през първата година ще изглежда по следния начин:
- Сега: Средна премия 300 лева х 2 755 392 автомобила без санкции = 826 617 600 лв. разходи за ГО за МПС
- На първата година: Средна премия 270 лева (бонус.-малус) х 2 755 392 автомобила без санкции = 743 955 840 лв. разходи за ГО за МПС.
Системата "бонус-малус" преразпределя средства за ГО, без да увеличава общата застрахователна премия за целия пазар. Изрядните водачи ще намалят разходите за ГО с 10% още през първата година. Само
за 12% от автомобилите ще се дължи по-висока премия и само за 3 на сто от колите малусът ще надхвърли 200%. За 88% от возилата ще се плаща по-ниска застрахователна премия през първата година от
прилагането на системата, сочат още изводите на КФН.
От Института за пътна безопасност (ИПП) приветстваха въвеждането на бонус-малус, но посочиха, че предложената система, е лоша, осакатена и не бива да бъде въведена
прибързано. Оттам разкритикуваха, че не е помислено за младите водачи между 21- и 25-годишна възраст, които карат много мощни автомобили, както и че никой не говори за т.нар.румънски проблем –
румънци, които карат автомобили с наши номера, застраховани у нас. Също така несправедливо е, според ИПП, и изключването на служебните автомобили от системата. Не на последно място, системата се
въвежда без да са разрешени проблемите в организацията на движение, посочиха още от института и препоръчаха след като бъдат изчистени всички спорни въпроси, едва тогава да се въведе бонус-малусът.
Според Владимир Тодоров от Българската асоциация на пострадалите от катастрофи информацията за сключените застраховки "Гражданска отговорност" трябва да се синхронизира с бъдещата ТОЛ система, за да може водачите на коли без застраховка да бъдат спирани от движение.
Нови предложения:
Росен Рапчев от Пътна полиция посочи, че от МВР ще поискат превишението на скоростта, което ще се отчита като малус, да е 20 км/м, а не 10 км/ч, както е заложено сега. Вече се работи по локализирането на водачите без "Гражданска отговорност" чрез електронните камери или по други начини.
По отношение на залегналото в проекта и автомобилът да има черна история, а не само водачът или собственикът, Карина Караиванова посочи пред журналисти, че се мисли за алтернатива – хората, които управляват един автомобил, да се вписват в застраховката "Гражданска отговорност". Така историята на нарушенията ще се носи от водачите, а не от возилото. За да се случи предложението обаче, ще трябва да се направят промени в поне два закона, което може да забави въвеждането на "Бонус – малус”. Със сигурност ще има нужда от законови промени, които да решат основния проблем, свързан с продажбата на коли, които имат лоша застрахователна история, каза Караиванова. Тя добави, че се обмисля забявяне на въвеждането на системата "бонус - малус" с няколко месеца, за да бъдат туширани основните критики към нея.
От КФН посочиха още, че докато подобряват проекта, се работи по изграждането на информационна платформа между МВР и Гаранционния фонд.
