Парламентът гласува на второ четене промени в Кодекса за социално осигуряване
Комисията за финансов надзор (КФН) ще може да извършва стрес-тестове за установяване финансовото състояние на дружествата за допълнително социално осигуряване и/или управляваните от тях фондове. Това бе прието днес на второ четене от парламента, който гласува промени в Кодекса за социално осигуряване. Процесът на надзорен преглед е регламентиран в съответствие с европейска директива и задължително включва преглед на стратегиите, процесите и отчетните процедури, които дружеството за допълнително социално осигуряване е установило за спазване на КСО и на актовете по прилагането му; оценка на качествените изисквания по отношение на системата на управление; оценка на рисковете за дейността на дружеството за допълнително социално осигуряване и управляваните от него фондове; оценка на способността на дружеството да оценява и управлява тези рискове. В съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2016/2341 на законово ниво се урежда принципното изискване за осъществяване на надзор, основан на риска, което способства за оптималното разпределение на надзорните ресурси и навременното установяване на потенциални проблеми в сектора на допълнителното пенсионно осигуряване, се казва в мотивите към законопроекта. Предвидено е и публикуване на информация за надзорната дейност както от общ характер, така и във връзка с влезли в сила надзорни мерки, което допълнително повишава прозрачността на сектора и стимулира спазването на закона. В Закона за Комисията за финансов надзор са извършени изменения и във връзка с професионалната тайна, като съобразно Директива (ЕС) 2016/2341 се дава възможност за разкриване на такава информация на Европейския парламент при осъществяване на неговото право на разследване.
Приетите днес промени доразвиват изискванията към актюерска дейност и по-конкретно - актюерската функция и собствената оценка на риска, която обхваща всички основни рискове в дейността на дружеството и управляваните от него фондове. Измененията вменяват на отговорния актюер да докладва на управителния орган на пенсионноосигурителното дружество за всички съществени констатации и препоръки при актюерското обслужване, като управителният орган взема мерки, когато това е необходимо. Отговорният актюер уведомява комисията, когато е докладвал на управителния орган и той не е предприел подходящи и своевременни мерки за противодействие, в случай на значителен риск дружеството или управляван от него фонд да не спази съществено законово изискване, когато това би могло да застраши в значителна степен интересите на осигурените лица или пенсионерите, както и при съществено нарушение на нормативната уредба.
Промените визират и банките-попечители. Според приетото всяка банка-попечител проверява дали фондът за допълнително пенсионно осигуряване е собственик на активите, различни от финансовите инструменти, които се съхраняват по сметка в банката-попечител или в наличност при нея. Проверката се извършва въз основа на представените от пенсионноосигурителното дружество документи и въз основа на външни доказателства, когато такива са налице. Банката-попечител не извършва дейности по отношение на фонда за допълнително пенсионно осигуряване, които могат да доведат до конфликт на интереси между нея и пенсионноосигурителното дружество, фонда, осигурените лица или пенсионерите.
Извършени са промени и в режима на инвестиране на средствата на фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми. Предвижда се възможност за инвестиране на средствата в акции и облигации, които се търгуват на многостранна система за търговия и на организирана система за търговия, като във връзка с това се урежда и количествено ограничение за експозицията към инструменти, които са приети само на посочените места за търговия, с оглед на управление на ликвидния риск= Предвидена е възможност за отчитане на екологичните, социалните и управленските фактори при инвестирането, когато са заложени в инвестиционната политика на фонда.
Със законопроекта се регламентира прехвърлянето на професионална схема или на част от нея от един в друг фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми, както и от и
към чуждестранни институции за професионално пенсионно осигуряване. Направени са изменения и във връзка с уеднаквяване на режима на предлагане на услуги от страна на институциите за
професионално пенсионно осигуряване в страната и в другите държави - членки на ЕС. Съгласно КСО на територията на България пенсионноосигурително дружество, което управлява фонд по професионални
схеми, не може да покрива биометрични рискове, да гарантира минимално ниво на доходност или размер на пенсиите. Същевременно съгласно КСО, на същото пенсионноосигурително дружество се позволява в
друга държава - членка на ЕС, да покрива биометрични рискове, да гарантира минимално ниво на доходност или размер на пенсиите. До момента тези разпоредби не са били прилагани на практика поради
липсата на интерес от страна на пенсионноосигурителни дружества, които са получили разрешение за управление на ФДДПОПС, да предлагат тези услуги в друга държава членка. Със законопроекта се
предлага да се избегне тази асиметрия в уредбата с оглед на прилагането на Принципа на свободното предоставяне на услуги в ЕС, на основание т. нар. "Единен паспорт".
Единният паспорт се основава на принципа на всеобщо признаване в държавите - членки на ЕС, на получения лиценз в една държава членка въз основа на хармонизирани пруденциални изисквания към
институциите. По същество този принцип позволява финансова институция от ЕС, каквато е и професионалната схема, веднъж получила лиценз от националния орган от изпращащата го държава членка,
например България (за получаването на който лиценз институцията следва да отговаря на определени изисквания, произтичащи от хармонизираното право на ЕС, прилагано еднакво във всички държави
членки), да предлага услугите си в която и да е друга държава - членка на ЕС, без да е необходимо да получава лиценз от компетентния орган на приемащата го друга държава членка.
Въвеждането на разгледаните изменения в КСО е свързано с някои допълнителни разходи за пенсионноосигурителните дружества, за банките-попечители и за надзорния орган, но те не могат да бъдат избегнати заради императивните изисквания в правото на ЕС, които трябва да бъдат въведени и в нашето законодателство.
