Името „Санди“ вече няма да бъде давано на тропическите депресии в Атлантика
Световната метеорологична организация (World Meteorological Organization), която "кръщава" ураганите, е решила това име да отиде в заслужена пенсия, след като преди няколко години нанесе сериозни разрушения на територията на САЩ и Карибите, отнасяйки и десетки животи (най-малко 147).
Имената на ураганите се използват по принцип отново на всеки 6 години, но ако бъде преценено, че такъв ураган е нанесъл сериозни щети, поредна нова употреба на това име се смята най-малкото за неуместно. Подобна е съдбата и на името на сруг ураган - "Катрина", който опустоши Луизиана преди години.
"Санди" всъщност е 77-то име, което се пенсионира от създаването на списъка през 1954 година. На негово място ще бъде поставено името "Сара".
"Санди" е вторият най-разрушителен ураган в новата история, след "Катрина". Икономическите щети от него надхвърлиха 50 млрд. долара, като около половината от тях бяха застраховани.
В средата на април тази година, непосредствено преди началото на сезона на ураганите синоптиците от Националното Управление за океанографски и атмосферни изследвания на САЩ (NOAA, National Oceanic and Atmospheric Administration) прогнозираха пореден активен сезон на урагани в Карибския регион и граничещите с Атлантическия океан американски щати.
"Управлението прогнозира в Атлантическия океан през 2013 година между 12 и 15 силни тропически бури, между 7 и 9 от тях ще бъдат урагани, а от 3 до 5 ще са с "имена", - е заявил пред института вицеадмиралът от ВМС на САЩ от резерва и понастоящем заместник министър на търговията по въпросите на океанските връзки и администратор на NOAA - Конрад Лаутенбахер.
Прогнозите на Националното Управление за океанографски и атмосферни изследвания за пореден път свидетелства за повишената активност на ураганите, която започна през 1995 година. "От 15 години всички урагани, с изключение на два, които преминаха на югоизточните региони на САЩ, не могат да бъдат квалифицирани просто като тропически бури", - е заявил още Лаутенбахер.
Сезонът на ураганите започва от 1 юни и приключва около 30 ноември.
"Последните години напомнят, че трябва да се готвим за ураганите. Населението от пострадалите щати, което имаше план за евакуация и което действаше според указанията на властите, не пострада колкото останалите", - Макс Мейфилд, директор на Националния Център за изучаване на ураганите.
Мнозина не си спомнят откъде идва традицията унищожителните природни стихии да получават нежни имена макар и ураганите да се кръщават и не само на жени. Имена получават и тайфуните, които вилнеят в други географски ширини.
Самата дума "тайфун" е название на тропически циклон, използвано в Азиатскотихоокеанския регион.
Смята се, че произлиза от китайския израз "тай фун", което в превод на български означава "силен вятър".
В САЩ за тропическите циклони се използва друга дума "ураган", която е леко преиначеното име на един от боговете на Маите.
Според преданието бог Хурикан (Hurricane англ.), с дъха си изсипал срещу грешниците силни ветрове и наводнения.
Собствени имена за назоваване на тропическите циклони имат в островите в Индийския океан, в Карибско море, в Океания, Филипините, до бреговете на Австралия и т.н.
Прието е да се смята, че на тропическите циклони са започнали да дават имена, за да няма недоразумения при прогнозиране на времето и при предупреждения за метеорологичната активност.
Периодът на "живот" на тропическите бури е над седмица, като паралелно със засилващата се буря често се формира нов тропически циклон. Това е причината метеоролозите да започнат да обозначават по някакъв начин природните стихии, за да се избегне възможното объркване в работата им.
Въпреки логиката на това обяснение, още през ХІХ век жителите на някои острови в Карибско море са давали имена на ураганите, връхлетели селищата им.
Знае се, че първото име е дадено на урагана "Света Ана", който е достигнал днешния гр. Пуерто Рико на 26 юли 1825 година в деня, когато католиците отбелязват деня на светицата Ана.
Историята помни и урагана "Сан Фелипе" от 13 септември 1876 година.
По-късно стандартно започнали да упоменават вместо имена географските ширини и дължини, но методът се оказал прекалено сложен и скоро бил забравен.
В края на ІХХ век се появил нов, нелишен от хумор способ за идентификация на природните стихии.
Австралийският метеоролог Клемънт Раг започнал да "кръщава" циклоните на имената на местните политици, чиито възгледи не харесвал и които отказвали да отделят средства за метеорологичната служба в Австралия.
По-широко разпространение на практиката да се именуват тропическите циклони започва в дните на Втората световна война. Метеоролозите на военновъздушните и военноморските сили на САЩ, които внимателно съставяли прогноза за времето започнали да кръщават природните стихии с имената на жените и приятелките си.
Едва след войната националната метеорологична служба на САЩ (National Oceanic and Atmospheric Administration) официално съставила списък на женски имена в азбучен ред. Основната идея на този списък е била да се използват кратки, прости и леко запомнящи се имена. През 1979 година Световната Метеорологична организация (World Meteorological Organization) съвместно с американската служба разширяват този списък, включвайки и мъжки имена.
Любопитното в случая е че това става под силния натиск на феминистки движения в САЩ.
В зависимост от скоростта на вятъра тропическите циклони се групират на тропически депресии (скорост на вятъра до 62 км/ч), тропически бури (скорост на вятъра от 62 к/ч до 117 км/ч) и урагани. От своя страна ураганите се разделят на пет категории, според приетата на "въоръжение" скала на Сафир-Симпсън (Saffir-Simpson):
І-ва категория скорост на вятъра от 117 до 153 км/ч, ниво на прилива от 1.2 до 1.5 м.
ІІ-ра категория скорост на вятъра от 154 до 177 км/ч, ниво на прилива от 1.8 до 2.4 м.
ІІІ-та категория скорост на вятъра от 178 до 209 км/ч, ниво на прилива от 2.7 до 3.7 м.
ІV-та категория скорост на вятъра от 210 до 249 км/ч, ниво на прилива от 4.0 до 5.5 м.
V-та категория - скорост на вятъра над 250 км/ч, ниво на прилива над 5.5 м.
Тропическите депресии остават в историята само под номер. Тропическите бури и урагани се кръщават.
Под ръководството на National Oceanic and Atmospheric Administration регионалните метеослужби съставят списък с имена. Като правило тези списъци се използват постоянно т.е. когато списъкът се изчерпи, то следващият циклон се кръщава отново с първото име в списъка.
Когато, обаче, природната стихия е особено разрушителна, то името й се задрасква от списъка и не се използва отново.
Така нито един бъдещ ураган няма да носи името "Ендрю”, "Боб”, "Грейси”, "Кармен”, "Мерилин”, "Джанет”, "Айвън”, "Емили” или "Катрина”, а сега и "Санди".
Подобен списък се използва и от Комитета по прогнозиране на тайфуните в Азиатскотихоокеанския регион, където членуват 14 държави.
