Освен изтърканите „Плащайте си навреме застрахователните вноски“ и „Организирайте в селото доброволна пожарна дружинка“, смут предизвиква лозунг като „Който не си плаща застраховката е враг на народа“...
Твърдението, че в СССР нямаше реклама и PR всъщност е много, много далеч от истината. Имаше и то каква. И ако сега пиар-кампания не излиза от рамките на някакви частни интереси, тогава агитацията в полза на застраховането беше държавна, всенародна задача.
Мощта на руската творческа мисъл в комплект са болшевишкото оръдие на агитацията – маузерът, даваха впечатляващи резултати.
Този материал не е нито носталгия по миналото, нито зъл присмех, а просто опит в черно-бялото възприятие на държавно-застрахователното минало да се внесе червената линия на пролеткулта.
Госстрах и Партията са единни!
Първата съветска застрахователна компания Госстрах (тяхното ДЗИ) започва работа през далечната 1924 година. Пари за популяризирането й естествено не са били отделени. Затова пък този проблем е решен изключително оригинално – моментът съвпада с изборите за Съветите. Така застрахователните агитатори плъзват по села и паланки за сметка на компартията, а партийните и комсомолски деятели агитирайки за „съветската власт“ задължително казват по някоя и добра дума в полза на застраховането.
Да се присламчиш към чужд източник на финансиране и то навреме е изкуство. Агитацията тече в напълно пролетарски стил – подчертава се дълбокото различие между съветското и дореволюционното застраховане. Установени са еднакви тарифи за бедняшките съборетини със сламен покрив и каменните стени на къщите на управляващата прослойка, напук на всички закони на актюерната наука.
В най-добрите болшевишки традиции грабването на общественото мнение трябвало да стане чрез вестниците, партийните събрания и агитационните материали.
По-конкретно болшевиките издават цяла серия под надслов „Застрахователната библиотека на селянина“. Е, вярно е че често тези книжки са използвани от неграмотните селяни не по предназначение...
Зад кориците им могат да се намерят материали за различните видове застраховане, инструктаж за превенция на пожарите като тънкото изкуство на зидане на домашна печка, безопасността при покриване на топли уреди, хигиената срещу заболяване и пр.
Не са пренебрегнати и „по-народните“ форми на агитация. В тази серия излиза и сборникът „Песни и частушки за застраховането“ на Ермил Гирин и Сергей Розов.
Застрахователните напъни не пропускат и „седмото изкуство“. В тези години излиза култовата лента „Кулаку в бок, бедняку в прок“.
Изкуството на пропагандата
Особена форма на реклама на застраховането са агитпиесите, писани специално за поставяне на театралните сцени по села и паланки. Преимуществата са очевидни – ярко, нагледно, не се изисква практически никаква грамотност от страна на зрителя, а пък не е лишено от интерес като рядко в затънтеното село „зрелище“.
В достъпна форма се показва и застрахователното събитие и отношението на различни хора към настъпването му и накрая – Госстрах-спасителят, изплащащ обезщетение в хепиенда.
Пиесата „Безсилна злоба“ (автор Н. Платонич) дори е номинирана на всесъюзен конкурс на агитационните пиеси. И напълно заслужено – сюжет, посветен на типичния селски начин на живот, макар и без класов подтекст.
По жанр напомня на криминално-битова драма, не без някои елементи на комедия. Главният герой – богатият селянин Парфен Семенов, пияница и дребен тиранин, се съди с родния си брат заради хамбар, който не могли да поделят.
Губи делото, но не се успокоява и започва да мисли план за отмъщение.
Брат му – значително по-беден, но прозрял в бъдещето, решава да се защити чрез доброволна застраховка. „Отивам в Госстрах“, решава той след дълги разсъждения. Пиесата „грабва“ заради страстите човешки, вечната тема за ненавистта между братя, които не могат да поделят бащинията. Предметът на спора – хамбарът в крайна сметка изгаря, но пък се оказва застрахован и на палителя Парфен не му остава нищо друго, освен да се запие страшно в безсилна злоба.
Който не си плаща застраховката е враг на народа!!!
В специално издадено за участниците в кампанията помагало се предлагат и варианти за лозунги. Освен изтърканите „Плащайте си навреме застрахователните вноски“ и „Организирайте в селото доброволна пожарна дружинка“, смут предизвиква лозунг като „Който не си плаща застраховката е враг на народа“...
