Таван на цените или таван на надценките? Каква антикризисна мярка предлага правителството у нас сега? Според експерти е възможно решения за такива ограничения да не доведат до търсения ефект и предлагат проверки за подобряване на пазарната конкуренция.
Има разлика между таван на цените и таван на надценката, обясняват експертите пред БНТ.
"Когато въвеждаме таван на надценката, мярката е насочена единствено към крайния продавач. В общия случай това ще бъдат или търговските вериги или откритите пазари. Ако въведем таван на цената обаче, тогава казваме и на производителя и на доставчика и на веригата, че всички икономически условия, които се променят, всички цени на техните суровини, цени на труда, всичките динамики могат да бъдат ограничени до определена стойност за конкретната стъпка и не може да ги надхвърляме", заяви Адриан Николов, икономист, Институт за пазарна икономика.
Въвеждане на таван на цените означава, че и производители, и търговци трябва да се съобразят с нея независимо от променливи като разходите за суровини, транспорт или труд.
"И в двата случая когато говорим за таван на цените... през призмата на правото на съюза подобен тип тавани не са напълно съвместими с правото на ЕС", каза доц. Иван Стойнев, преподавател по право на Европейския съюз.
Предложената правителствена мярка на практика ще бъде насочена към големите вериги, посочват експертите.
"Според мен ще доведе до две неща: първо ще стане ясно веригите доколко и как печелят, доколко и как калкулират какви разходи калкулират, за да се стигне за някои продукти от производителя до веригата да са 40-50-100% по-високи цените", заяви доц. Славчо Петров, предс. Федерация на независимите синдикални организации от хранителната промишленост, КНСБ.
"Най-вероятно ще доведе до много остър конфликт с търговските вериги, тъй като те са тези, които ще пострадат най-много. На мен ми се струва изключително трудно да се въведе такава мярка и да работи на практика на откритите пазари, тъй като там механизмите за контрол са много трудни", обясни Адриан Николов, икономист, Институт за пазарна икономика.
Освен това, както вече стана ясно, подобни практики не са напълно съвместими с европейското право.
"Практиките показват, че в държави, в които имаме слагането на подобен таван, по-скоро е служило като конвертиране така, че да може всички надценки да достигнат този таван и обратно, той никога не е оказвал необходимия натиск, за да може да свали цените надолу в полза на потребителите", каза доц. Иван Стойнев, преподавател по право на Европейския съюз.
Решението на проблема с високите цени, според експертите, се корени в отклонения в нормалните пазарни процеси. Особено при млечните продукти, където цените са по-високи от средните за Европа от поне три години.
"Работещата мярка би била префокусиране работа на институциите особено на Комисията за защита на конкуренцията, която да провери какво се случва на този пазар. Защо достъпа до него е ограничен по един или друг начин. Дали има картелно споразумение между производителите защо не може да внасяме отвън по-евтини стоки, които явно в много европейски държави", заяви още Адриан Николов, икономист, Институт за пазарна икономика.
"Ако беше един нормален пазар той би трябвало веднага да привлече вносители отвън, които да осъществят паралелен внос на тази продукция за да може той да извлече полза от това, че ще успее да привлече една част от потребителите към неговите продукти нещо което при нас не се случва. Трябва да изследваме и този проблем свързан с невъзможността ние ефективно да осъществим паралелен внос на този тип продукти", посочи доц. Иван Стойнев, преподавател по право на Европейския съюз.
Личните наблюдения на доц. Стойнев, показват, че определени стоки от първа необходимост във Франция са по-ниски от тези у нас. Държавата обаче не налага нормативни мерки, а стимулира отговорното пазарно поведение на търговците.
