Ако някога сте се чудили къде и защо най-често се случват земетресения, новата карта, създадена от Джон Нелсън и публикувана от сп. Live science ще ви покаже всеки трус, с магнитуд над 4 по Рихтер в периода от 1898 година до 2003 година.
По-рано изданието публикува и карта на земетресенията по света от 4 хил. години насам, базирайки се на древни хроникьори. Картата показваше в коя точка на Стария свят хората са най-застраашени от сеизмична активност, започвайки от 2150 година преди Христа.
И докато тази карта се базираше и на летописи, новото творение на създава картографа Джон Нелсън от компанията IDV Solutions, която разработва софтуер за визуализация на географски данни, отбелязва всяко записано земетресение с магнитуд над 4 по Рихтер в периода от 1898 година до 2003 година.
На разпънатия земен глобус Нелсън. Всеки трус е визуализиран като малка светеща точка. Колкото по-ярка е точката, толкова по-силно е земетресението.
Цялостният ефект е едновременно красив и грабващ вниманието, очертавайки действителните силуети на земните тектонични плочи. Всички тези лимоненожълти пътеки по земната повърхност представляват 203 186 земетресения.
Дългите вулканични ивици, от които се ражда земната кора, се виждат на картата като тънки, извиващи се насред океаните линии. Земетресенията покрай тези така наречени разпръскващи центрове са обикновено слаби. Най-добре познатият такъв център е Атлантическият срединно-океански хребет, който се вижда вдясно на картата. Той представлява най-дългата планинска верига на Земята и разделя Евразийската от Северноамериканската тектонични плочи в северната част на океана и Африканската от Южноамериканската тектонични плочи в Южния Атлантик.
Неговото съответствие в Тихия океан лъкатуши покрай източния край на океана, близо до континентите, правейки голям откос към дълбините покрай Южна Америка. Друг такъв разпръскващ център преминава през Индийския океан и още един през Червено море.
Бърз поглед върху картата обаче показва, че истинският земетръсен екшън се случва другаде. По субдукционните зони, т.е. местата, където по-плътните океански тектонски плочи се подпъхват под по-леките континентални тектонски плочи, се случват най-големите земетресения на планетата. Те изпъкват като светлините на нощен Лас Вегас.
Всъщност цялата информация, представена на картата, е достъпна онлайн благодарение на Геологическия топографски институт на САЩ и NASA. Но визуализацията и нанасянето й в една карта, наместо таблици, е действително нов подход, който дава на повече хора глобален поглед за процесите, случващи се под повърхността на Земята.
