Франц Кафка е роден в Прага, тогава намираща се в Австро-Унгария в семейството на чешки евреи. Бащата, Херман Кафка, е домашен тиранин, изпълнен с презрение към литературните начинания на своя син
Приживе творчеството на Франц Кафка е слабо известно. То се сдобива с международна слава в годините след Втората световна война. "Откриват" го първо в САЩ и Франция, а едва през петдесетте години на XX век - в Германия и Австрия.
От 1908 до 1922 година Кафка работи като юристконсулт в застрахователната компания Assicurazioni Generali, която работи и у нас, но непрекъснато, главно нощем, пише. Така е създадена първата му значима литературна творба, разказът "Присъдата" (1913), последвана от новелата "Преображението" (1915).
По време на националсоциализма в Германия и Австрия книгите на Кафка са забранени, обявяват изкуството му за "изродено", смятат го за проводник на "юдеоболшевизма". Трите сестри на писателя са арестувани и ликвидирани в концентрационни лагери.
В България при комунизма творчеството на Кафка също е забранено, а самото споменаване на името му е смятано за проява на "идеологическа диверсия" с всички произтичащи от това последици. Литературният "пробив" се извършва през 1981 година с издаването на сборник с писма на Кафка. През следващата година в Пловдив е издаден сборникът с разкази на Кафка "Преображението", дело на писателя и преводач Венцеслав Константинов.
Славата на "пражанина" се корени в необикновеното съчетание на свръхреализъм и гротескност, което придава изключителна сила на художественото внушение. Така възниква един застрашителен, кафкиански свят-притча, в който невидимо нараства отчуждението и бездуховността. На преден план излиза необяснимото, абсурдът, онова, което не се поддава на логическо осмисляне, но деформира човека и обезценява живота му.
Според Владимир Набоков най-силно влияние върху Франц Кафка по отношение на литературния му стил е упражнил Гюстав Флобер. Подобно на френския писател Кафка си служи с езика като с работен инструмент. В прозата си използва словесни обрати от речника на администрацията, деловите среди, съдопроизводството, естествените науки.
Почти във всичките си творби Кафка разработва темата за личностното поражение пред неведомите сили на закона и непроницаемите житейски условности. Героите му напразно се стремят към социална значимост, а крушението им е представено най-често в леко иронична светлина. Текстовете на Кафка са ясни и в същото време закодирани и херметични. Поради предметния език, несложното действие и ярката образност те изглеждат леснодостъпни, но стават трудни за възприемане, когато се долови тяхната неизмерима дълбочина и екзистенциална тревожност на посланията им.
