Проблемът с бедността и климатичните промени е особено актуален за България. Населението на България, и най-вече хората с нисък социално-икономически статус, са сред най-уязвимите групи в ЕС по отношение на промените в климата.
Причините за това са няколко:
- нисък стандарт на живот, най-бедна страна в ЕС. Страната ни е на дъното на класацията за издръжка на живот в ЕС, според класацията на глобалната база данни Numbeo. Според нея, към средата на 2021 г., България е на 91-во място от общо 139 държави спрямо издръжката на живот;
- голям дял на бедните хора – всеки пети човек у нас е под границата на бедността;
- неравенството в разпределението на доходите у нас е най-високото в ЕС и се увеличава непрекъснато през последните години. Разликата между доходите на най-бедните и най-богатите 20% от домакинствата е 7,3 пъти през 2022 г., при средно 5,2 пъти в ЕС.
- географско разположение – Югоизточна Европа е сред най-силно засегнатите от неблагоприятните последици от изменението на климата;
- сравнително голям е делът на хората, заети със земеделие, строителство, услуги и др., т.е. дейности на открито и отрасли, пряко зависещи от метеорологичното време;
- имаме най-нисък процент на климатизация на жилищата в ЕС;
- липса на политики за адаптация в здравния и социалния сектор, конкретно насочени към бедните хора като една от уязвимите групи към промените в климата.
Всичко това прави българското население по-уязвимо на климатичните промени и има пряка връзка с възможностите за адаптация към изменението на климата, която пък изисква средства, и влияе негативно по отношение прилагането на климатични политики – виждаме, че у нас е голям броят на скептиците, а преговорите за декарбонизация срещат силната съпротива на въглищното лоби. Това пише в своя статия за Климатека Зорница Спасова, главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването.
Трудно обяснимо е защо в най-бедната страна от ЕС проблемът за климатичните промени не се разглежда през фокуса на бедните хора. Промените в климата няма да засегнат еднакво всички българи и затова към една от особено уязвимите групи – тази на бедните – е необходимо да има отделно изследване на степента на уязвимост и да се предложат мерки за адаптация, които да обхващат тази конкретна група. Такова проучване – пълно, цялостно и комплексно – не е правено досега, нито са отчетени каналите, чрез които климатичните промени ще повлияят върху материалното състояние на засегнатите.
Има най-малко 3 канала, чрез които въздействието на изменението на климата може да повлияе на благосъстоянието на домакинствата, според публикуван анализ на Евро-средиземноморския център по изменение на климата, изготвен по поръчка на Европейската комисия (2023). Те са:
- Разходен канал – промяна на цените за здравеопазване, храна, енергия и др. и следователно потреблението;
- Канал за активи – унищожаване на активи или намаляване на стойността им, но също и чрез забавяне на натрупването на капитал;
- Производителен канал – промяна на производителността на труда и възнаграждението на домакинството.
Един от малкото документи, в които се засяга въпросът за бедността у нас, е макроикономическият анализ на Националната стратегия за адаптация към изменението на климата (2019). В него се казва, че м ного е вероятно промените в климата да доведат до нарастване на бедността в България.
Според прогнозите на специалистите "при всички сценарии за изменението на климата се наблюдава увеличение на реалните цени в цялата икономика”, което вероятно ще доведе до значително намаляване на реалните доходи и до увеличаване на бедността за домакинствата, които харчат голяма част от дохода си за тези стоки, чиято цена се е увеличила значително. Доходите също ще се променят – приходите както от квалифициран, така и от неквалифициран труд се очаква да намалеят при всички анализирани сценарии. "Следователно се очаква повече хора да паднат под линията на бедността заради комбинирания ефект от покачващите се реални цени и намаляващите приходи от труда.", се казва в анализа.
По отношение на реалните мерки, в момента социалната политика е внедрена в политиките за смекчаване и адаптация към изменението на климата единствено в прилагането на общи европейски политики и инструменти като Механизма за справедлив преход, Социалния фонд за климата и Европейския фонд за приспособяване към глобализацията за съкратени работници. Те касаят основно защита на уязвимите групи работещи, засегнати при прехода към зелена икономика, както и енергийно бедните домакинства, в усилията им към подобряване енергийната ефективност на техните домове, преминаване към екологично чисти начини за отопление и транспорт и т.н., т.е. засягат основно предприемането на действия по смекчаване на изменението на климата. В националните политики за адаптация към промените в климата въпросът за уязвимостта на бедните и вземането на мерки за защитата им не фигурира. Националната стратегия за адаптация, приета през 2019 г., е с хоризонт 2030 г. и в бъдеще подобни инструменти биха могли да бъдат допълнени.
В България линията на бедност се определя като 60% от нивото на медианния доход. Медианният доход представлява ниво на дохода в едно общество, което разделя лицата или домакинствата в него на две равни части – половината получават по-висок доход, а другата половина – по-нисък. Медианният доход е различно понятие от средния доход.
Линията на бедност общо за страната e 637,92 лв. средномесечно на лице от домакинство – под прага на бедността са 1,33 млн. лица, или 20,6% от населението по данни на НСИ за 2023 г. Линията на бедност е различна за отделните области, като най-висока е за област София-град – 990,42 лв. месечно за едно лице, а най-ниска в Монтана – 446,25 лв. и Видин – 465,66 лв. месечно.
Според проучване на Световната банка и НСИ от 2018 г., по райони в страната най-висок е относителният дял на бедните в Северозападен район – 29,9%, следван от Югоизточен район с 28,9% и Южен централен район – 27,3%. Най-нисък е относителният дял на бедните в Югозападния район – 11,6%, следван от Северен централен (24,4%) и Североизточен район – 25%. Разпределението по области дава по-детайлна картина на географското разпределение на бедността (Фиг. 1).
Бедните хора са непропорционално засегнати от изменението на климата не само защото често са по-уязвими и изложени на сътресения, но и защото имат по-малко ресурси и получават по-малко подкрепа от семейството, общността, финансовата система и дори мрежите за социална сигурност за предотвратяване, справяне и адаптиране. Бедните са по-изложени на неблагоприятните последици от промените в климата и защото те по-често се установяват в рискови райони. Също така, те губят повече, когато са засегнати, спрямо техния доход или имущество, в сравнение с богатите.
Повишаващите се средни температури и зачестяващите екстремни метеорологични явления засягат повече по-бедното население у нас.
Бедните по-често упражняват дейности на открито, излагайки се пряко на метеорологичните опасности като горещи вълни, бури, наводнения, силен вятър, интензивна слънчева радиация и т.н., които зачестяват с изменението на климата. Изчислено е, че при липса на мерки за адаптация към изменението на климата производителността на труда на открито може да намалее с 10 – 15% до края на века в България. Това засяга стотици хиляди работещи у нас. Макар заради промените след 10 ноември 1989 г. броят на заетите в земеделието например да спадна неколкократно, все още внушителните над 185 000 души работят в сектор селско, горско и рибно стопанство (по данни на НСИ за 2022 г.). Заетите в добивната промишленост през тази година са 25,2 хил. души, а в сектор строителство – 252.1 хил. души.
